Севлиевката Румяна Халачева, която е автор на романа „Дълбините на древността”, ще гостува на жителите на село Сенник. Представянето на творбата ще се състои на 6 февруари (четвъртък), от 14:00 ч., в библиотеката при НЧ „Св. Климент Охридски – 1899“. „Ако се гордеете с факта, че сте българи, ако сте любопитни да научите какво наистина се случва в нашия свят, ако искате сами да творите живота си, това е вашата книга“, казват организаторите на събитието.
„Дълбините на древността“ е един увлекателен съвременен роман, преплетен с най-важните моменти от българската история, в търсене на изгубения български дух и начините за възраждането му.
На страниците на книгата оживяват знакови личности от дълбока древност до наши дни. Кои сме ние, откъде идваме и накъде отиваме, какво е мястото ни в глобалните политически игри, как един човек и един народ могат да променят съдбата си, каква е тайната на здравето и щастието и още много други въпроси намират отговор в тази духовна книга. В нея почти няма измислени случки. Измислена е само общата история.
Авторката Румяна Халачева е завършила Математическа гимназия „Иван Гюзелев“ в гр. Габрово и ВИНС „Димитър Благоев“ в гр. Варна. След дипломирането си заема ръководни длъжности в няколко български и чуждестранни фирми. Тя изоставя за 18 години страстта си към писането, за да се отдаде на семейството си и бизнеса. През този период пламва желанието и за духовни знания. Прочита много мъдри книги и трупа жизнен опит, който през 2010 година пожелава да избликне под формата на роман. Книгата е писана в продължение на шест години и редактирана още две. Авторката не бърза да я завърши, а следва знаците и подсказките в живота си, пишейки предимно късно вечер и нощем, когато безбройните й други задължения са приключили. Пишейки книгата, тя осъзнава, че мечтае за възраждането на българския дух.
Откъси от романа “Дълбините на древността”
…„Но най-забележително било устройството на древната българска държава. В него били съчетани основни форми на управление, които по-късно били разделени в другите общества и наречени теокрация, монархия и демокрация. Тази държава имала строга и сложна йерархия. Принципите ? на действие били основани на вселенските духовни закони, което я превръщало в държава на Духа. В нея се почитал един Бог, управлявал един владетел и свято и неотменно се спазвал един закон – Законът на честта. Този закон повелявал всеки да се издига само по заслугите си на бойното поле и уменията си в управлението, а не според роднинските си връзки. Така предводители ставали най-смелите и способните, а техният пример бил толкова заразителен, че всички надолу в йерархията им подражавали. Законът задължавал всекиго да казва винаги истината. На тази основа се изграждала съвършената държава, в която всеки се намирал на точното си място и работел за всеобщото благо. Тя гарантирала на своите граждани уважение към честта и достойнството им и пълна свобода и равенство. Всеки роб, стъпил на българска земя, ставал свободен човек. Тези морални принципи привличали като магнит другите народи и много от тях доброволно се присъединявали към българската държава, приемайки езика, обичаите и възможността да живеят свободно и справедливо. Те също започвали да се наричат българи, защото „българин“ била духовна титла на човек, който е посветен във висшия морал и знания и живее по законите на честта. България разширявала своите територии и влияние без никакво насилие, а единствено чрез разпространение на своята култура, огромни знания и справедливост. Тази държава просъществувала хиляди години и била единствената реална страна на повсеместно и процъфтяващо добро, също като легендарната Шамбала“…
…Искаше да е сама. Отпусна се по гръб във водата и се опита да помисли трезво. Животът и‘ доста се бе объркал. От нормална жена със семейство и престижна работа, се бе превърнала в някаква фанатичка, опитваща се да надхвърли собствените си възможности. Бе се заела с неща, които сякаш не бяха по силите и‘ . Разкъсваше се между зова на сърцето и здравия разум и понякога изобщо не знаеше на кой път стои. На всичкото отгоре постоянните знаци за събуждането на българския дух, които я преследваха, съвсем нарушаваха спокойствието и‘. Не се съмняваше в тях – бяха твърде много и твърде свързани, за да са случайни. Но защо бяха избрали точно нея??? Защо не някой силен и напорист мъж, а нея – крехката жена?! „Защото си готова да умреш за родината и народа си” – тихо отвърна вътрешният и‘ глас и Радина избухна в сълзи. Да, готова беше и го знаеше. Сърцето и‘ се късаше при мисълта да остави Крис и непорасналите си още деца сами, но беше готова на всичко само и само да започне да излиза от тинята Българският род! Беше готова да се жертва по всякакъв начин, ако нейният живот можеше да помогне за голямата цел. „Боже, звучи откачено!” – каза си тя през сълзи. „Сякаш слушам някой от съзаклятниците на Априлското въстание. Но това е толкова старомодно! Кой в днешно време разсъждава така? Всеки гледа собственото си благополучие и спокойствие. Сигурността и дългият живот с добра пенсия са издигнати в култ в западния свят. А аз мисля за саможертва…” Тъгата и‘ извика след себе си отчаянието. Радина се опита да излезе от него с обичайните положителни мисли, но този път не се получи. Мъките на българския народ се нижеха като на забавен кадър пред затворените и‘ очи. Бе насъбрала твърде много горчилка, която не можеше да се отмие ей-така. Сякаш всичката и‘ решителност се бе изпарила за миг и вече не знаеше какво да прави и накъде да поеме. Чувстваше се самотна, различна от другите хора и много изморена. Може би трябваше да се откаже от всички мечти и големи цели? Просто да ги забрави и да поеме пак по утъпканите и скучни коловози на живота, както правят другите? Да се върне като колелце в голямата машина за печелене на пари и да играе играта на онези, които искаха пълна глобализация и контрол над хората? Не – нямаше да стане! Щеше да се опита да поспи добре и утре щеше да му мисли. Защото „Утрото е по-мъдро от вечерта”, а от българските поговорки по-верни няма…
На сутринта Радина се събуди с леко подпухнали от плача очи. Но съзнанието и‘ бе много по-чисто. Светлата енергия на утрото изправяше нейната собствена. Докато пиеше чай в ресторанта, тя продължи с разбора на собственото си положение. Качи се в стаята си и продължи да разсъждава. Чувстваше се слаба и объркана. Напоследък мисълта за сферата на Боян Мага все по-натрапчиво се въртеше в мислите и‘ и не и‘ даваше мира. Сякаш нещо постоянно и‘ нашепваше, че трябва да я намери. Но как? Уж вярваше, че съществува, а я гризеше съмнение. Що за приумица – някаква сфера, затворила за вековете най-доброто от българския дух?! Щяха да и‘ се смеят, ако кажеше на някого. Никъде, в никоя историческа справка не се споменаваше за нея. Само в сънищата на някаква си откачена съвременна жена! Ха!
Радина леко удари слепоочията си с юмруци и ги притисна. Ядосваше се на себе си и на цялата тази каша, в която се бе забъркала. Да обичаш Родината си – добре, но да търчиш по пещери и да търсиш древни реликви – това вече не звучеше никак разумно. И все пак – нали намери пръстена!? Да, но тогава имаше сън и знаци! А сега не идваше нищо – никаква нишка! Освен онази пещера, която бе сънувала два пъти и в която Боян Магът се превръщаше във вълк. Да, но я бе виждала само отвътре. Как тогава да я намери?!
Радина удари силно по масата. Имаше чувството, че полудява. Напипа в джоба си кутийката, която и‘ бе дал мъдрецът в Тибет и с която не се разделяше никога, и я извади. Разгледа я от всички страни, както бе правила много пъти. Нямаше никакво копче, вдлъбнатина или нещо друго за отваряне. Просто много тънка линия, която показваше границата на капака. Жената я взе и я притисна силно в шепите си. „Хайде отвори се! – заповяда и‘ мислено тя. – За какво си ми затворена?! Помогни ми!”
Кутийката щракна и Радина разтвори ръце. Капакът бе отворен. Вътре имаше малко листче, на което пишеше на английски: „Който намери пръстена, ще може да намери и сферата. Когато двете се срещнат, духът ще се събуди. Само дух може да събуди дух.” А под листчето имаше малък тъмночервен камък, изпъстрен с почти невидими синкави жилки.
Радина бе поразена. „Той е знаел! През цялото време е знаел какво ще се случи! И е чакал да изпадна в безизходица и отчаяние, за да ми даде сили в този момент! Значи сферата наистина съществува. Но къде да я търся? Няма ли кой да ми помогне?!” …
Зареждане ...
