Всяка година третият вторник на март се отбелязва по цял свят като Ден на социалната дейност и социалния работник. По този повод се организират различни събития, които предхождат честването на този ден, защото той е свързан с дейности, отнасящи се към хора от най-уязвимите групи в обществото. С тях най-често се казва “Благодаря” на тези, които им помагат – социалните работници. Тази година такива събития няма да има, заради коронавирусът, който върлува в целия свят. Той провали и подготовката за празника в Дневния център за деца и младежи с увреждания в Севлиево. Но това не пречи да поговорим за трудностите и успехите на хората, които работят там с неговия ръководител Пенка Гоева.
-Г-жо Гоева, вярвам, че това, което бяхте подготвили за празника, може да се осъществи и в друго време, дай боже по-бързо да се справим с този вирус и да е по-скоро. Но разкажете как е при вас, как се справяте с трудностите в социалната сфера, които често са сюжети на новинарсктите емисии?
-Дневният център за деца и младежи с увреждания в Севлиево е създаден през 2007 г. с активнтото участие на Международна социална служба – България, Община Севлиево и местното дружество “Всички искаме промяна”, в което участват родители на деца с увреждания. От 2009 година досега се управлява от Международна социална служба България, която е с много опит и инвестиция към хората, които работят в тези социални услуги, към децата и родителите.
В момента в Дневния център работят трима специалисти “Социална услуга”, двама помощник възпитатели, логопед, рехабилитатор и помощен персонал. Мисията на социалния работник и на работещите в социалната сфера е много отговорна, много важна. И за моя радост тук, в Дневния център, през последните няколко години няма текучество, което означава, че хората обичат труда си и уважават децата. Аз съм с изключителна благодарност към търпението и начина, по който успяват да видят и мъничкия успех – с децата с увреждания много трудно и бавно се постигат успехи. Но в това отношение те са много търпели и последователни, за което им благодаря. Благодарна съм и на родителите на тези деца, тъй като процесът е двустранен. Затова постоянно държим връзка с тях. Срещаме трудности, но се опитваме да намерим общ език и заедно да ги остраняваме, защото всичко, което правим е в интерес на доброто за децата.
-Как ще коментирате проблемите в различни социални домове, които се показват в медиите и отговорността за тях, която най-често се вменява на социалните работници?
-В сферата на социалните дейности работя от 1989 година. Доброволно и напълно осъзнато съм избрала да работя като социален работник. Затова отговорно мога да заявя, че социалната система през този период извървя много дълъг и много труден път, и то само за добро. Разбира се, може да бъде и по-добро. Със сигурност може да се направят още промени, но като цяло системата се реформира, особено в грежата за децата.
-Всяка промяна, която цели да промени статукво, е трудна. Но, коя е най-голямата трудност в социалната сфера?
-В това, че социалната сфера не е атрактивна, нито като представена в обществото, нито като заплащане. Затова и по-трудно се намират специалсти, които да бъдат отдадени на професията си. Смятам, че не е справедливо да бъдат нападани хора от социалната система, защото тя е в подкрепа на хората, които наистина имат нужда, независимо дали са деца, възрастни или болни. И, ако ние нападаме социалните работници, не ценим труда им, няма да има кой да се грижи за хората от най-уязвимите групи в обществото. И те, за съжаление, никак не са малко.
-Какъв човек трябва да бъде социалният работник? Освен голямо сърце, какви качества трябва да притежава още?
-Да, често чувам за голямото сърце, но е важно доброволно да е избрал професията си. Да знае, че това желае да работи, а не по принуда! Но, преди всичко, трябва да бъде човек и професионално да се отнася към труда си.
-Казахте, че няма текучество във Вашия екип. Как успявате да задържите служителите?
-Трябва да кажа, че Международна социална служба – България е много сериозна организация и е с изключителни инвестиции и грижа към хората. Дневният център за деца с увреждания функционира към Комплекс за социални услуги и през миналата година всички служители са преминали през 56 обучения от доказани специалисти – лектори със знания и опит. А това дава възможност за надграждане на знанията и уменията на нашите служители.
Задължително се провеждат по четири групови супервизии през годината и между 3-4 индивидуални супервизии за всеки от служител. Това е важна инвестиция в хората за преодоляване на бърнаут ефекта, както и за преодоляване на трудносите от личен характер. Така че супеурвизиите са от изключително важно значение.
-А доколко са удовлетворени от заплащането?
-Както се казва, винаги може и повече, но на този етап смятам, че сме постигнали баланс, който да удовлетворява цялото общество. Не са много големи, но не са и много малки заплатите на нашите служители. Наистина винаги може и повече, но не всичко зависи от нас. Това е държавна политика. Има си регламент на заплатите колко и докъде.
-Убедена съм, че и Вие, като ръководител на тази институция, отчитате дейността си най-често в цифри, но аз си мисля, че тя има и други измерения, човешки, които показват и доказват най-добре ефекта от нея.
-Да, така е. През миналата година през нашия Център са преминали 35 деца и младежи. Някои от тях са дошли на 7-8 години, а в момента са на 25, на 20 и на 18 години и все още са при нас. Не са преминали в Центъра за възрастни хора, защото са си свикнали тук. А персоналът също е свикнал с децата. Всяка година търсим обратна връзка с техните родители под формата на анкета, защото за нас е важно тяхното мнение и степента на удовлетвореност, която имат от услугата.
-И какво показват тези анкети, доволни ли са родителите?
-На 99% от тях отзивите от нашине услуги са положителни. А фактът, че държат пълнолетните си деца все още в нашия Център, е още една оценка за тяхната удовлетвореност от труда на колегите.
-Какво ще им пожелаете за празничния ден?
-На моите колеги пожелавам да се все така упорити и търпеливи. Дай боже да доживеем нашата професия да е повече уважавана и ценена, защото това е изключително полезен, но много тежък труд. Много често социалният работник е доверено лице, нещо средно между лекар и свещеник, което е много важно за един човек, когато е в нужда. И най-вече им желая да са здрави – те и семействата им.
Зареждане ...
