РОСИЦА РАДКОВА
22 юни е един предел на годината – средата на годината. Имайки предвид и лятното слънцестоене, което старите българи изключително много са почитали, и точно тази седмица преди Еньовден, която е известна със своята магичност и тайнственост. Също така съотношението между деня и нощта е в една крайност и след това всичко тръгва в обратна посока. Затова 22 юни е избран за Ден на българския фолклор.
Народното творчество ни е съхранило през вековете. „Българските народни песни са толкова многобройни и уникални, богатството от ритми и тактове е невероятно. Никой друг народ няма толкова много фолклорни области на толкова малка територия и население. На всички изследователи на българските танци, песни и фолклор им прави впечатление, че нашите песни не са прости и народни, каквото е народното творчество на останалите народи. При тях творчеството се дели на народно, което е просто, примитивно и елементарно, задоволява по-низките страсти, обикновено описва сюжети от ежедневието или съдържа закачливи сексуални нотки, и елитно творчество, създадено от композитори и хора, които са се посветили на това да творят. Те обикновено били културни, образовани и професионалисти. Изкуството, което създавали, било сложно, интелектуално, елитарно и засягало по-висши вибрации на човешката същност. При българите това творчество, което се нарича „народно“, е изключително сложно и елитарно. Много от изследователите на нашето творчество, особено тези, които са били чужденци, се учудвали как предците ни са успявали да пеят и танцуват в сложните неравноделни ритми. Те не можели да повярват, че това е създадено от трудови хора, без никаква музикална или танцова подготовка, от обикновени жътварки, копачи, косачи и селяни. Много достоверно обяснение за това би било, че в един момент тумир са решили да предадат знанията си на народа и самият народ се е превърнал в тумир. Аз изпитвам искрен респект пред българския народен фолклор и неизвестния български гений, създал всички танци, песни и мелодии на България. Лесно е да си обясним, че нашето „народно“ творчество е било създадено от пеещи тумир. Българският народ е много пеещ и танцуващ, през Средновековието и по време на Османската империя именно народното творчество ни е съхранило. То е било хранилище на нашата идентичност. Може би тумир са завещали на народа ни това „народно“ творчество.
Днес цялата народна традиция, с която се гордеем, е нещо, което е било сакрално за нас от най-дълбока древност. Всеки българин притежава код, който се отключва при свързване на орендата, която е заложена в душата му, и орендата от песните и танците. Затова всеки от нас обожава българския фолклор, който предизвиква в него „събуждане на националното достойнство“, разказва писателят Токораз Исто.
Искрени благодарности изказвам на ръководителите на клуб „Дедите ни завещаха“ – Румяна Мичева и Денка Иванова, за перфектната организацията на празника.
Зареждане ...
