120-ата годишнина от създаване на читалище „Васил Левски – 1900“ бе отбелязана през почивните дни в с. Горна Росица. По повод юбилея кметът на селото награди с почетни плакети 45 бивши и настоящи читалищни деятели и самодейци.
Историята помни, че след Освобождението в плодородната долина на река Росица от горите и баирите на Стара планина слизат предприемчиви балканджии и се заселват в тогавашното село Дерелий. Те са знаели, че без духовност не може да се развива едно селище и една общност. Затова се самоорганизират и поетапно построяват църква, училище и читалище – трите символа на българската духовност и просвета още от Възраждането насам. През 1900 година основават читалището. Основателите са по-будните и интелигентни хора тук, като учителите Гатьо Христов Умников, Христо Г. Ковачев, Димитър Попиванов, както и жителите на селото Лальо Пенков, Иван Христов Новаков, Христо Христов Генев, Иван Коев, Никола Кацарски и др. Според летописа на читалището то е било най-деятелно благодарение на по-дейните учители, но от местната администрация и общественост не е получавало никаква подкрепа в своите ранни години, разказва дългогодишният председател на читалището и учител Петър Мънев. Най-добрите читалищни деятели тогава са библиотекарят Гичо Маринов Дочев и касиерът Кольо Минков. 
След Първата световна война, приключила през 1918 г., читалищната библиотека се разраства и се премества от училището в помещение на местната кооперация. Похвален факт е, че кооперацията на Горна Росица в онези години започва да дарява средства на читалището. Активните членове на кооперацията са и активни членове на читалището, което още веднъж показва силната връзка между икономическа предприемчивост и култура.
Нов етап в развитието на читалището в селото настъпва след 1938 г., когато местната потребителна кооперация „Подкрепа” построява своя сграда, в която се прави и театрален салон със сцена. Младежите на Горна Росица изнасят на тази сцена пиеси. С хумористичните си изпълнения от този период остават известни Христо Кутепов, Христо Цонев, Стефан Колев, Койо Денчев и др. През Втората световна война театралният салон обаче е превърнат в полицейски участък.
Първият опит за построяване на нова читалищна сграда в Горна Росица е през 1948 г. Жителите на селото осигуряват камъни за строежа, с доброволен труд са направени и тухли в циглената фабрика „Мара Гидик” край Горна Росица. Намерението обаче пропада, а строителните материали се използват за построяване на ограда на новия училищен двор в местността Чалъкър, както и за първия обор за животни в местното ТКЗС. Сградата, в която и до днес се помещават кметството, читалището и театралният салон на Горна Росица, е завършена през 1960 г. Нейното тържествено откриване е пет години по-късно – на 5 декември 1965 г. Сградата разполага със салон за театрални и кино представления с 450 места, библиотека, заседателна зала, административни помещения за кметството, както и помещения за магазини и заведения.
През втората половина на ХХ век се създават различни състави към читалището на Горна Росица – театрален състав, чиито ръководители са били Минка Работилова и Иван Шиваров; битов хор с ръководител Радко Цвятков; естрадно-сатиричен състав с ръководител Димитър Тотев; фото клуб с ръководител Симеон Джелебски; акордеонен оркестър и класове за изучаване на акордеон и пиано с ръководител Асен Попиванов; детска фолклорна група и смесена фолклорна група „Горноросишки бисери” с ръководител Елена Райкова.
В момента към читалището дейност развиват мъжка и женска певчески фолклорни групи с ръководител Станчо Кържин и група за изучаване на български народни хора с ръководител Александър Генев. Читалищната библиотека разполага с повече от 10 000 тома художествена и специализирана литература.
По три хора се виха на “Фолклорно домино”
Над 800 участници, от близо 50 фолклорни групи и танцови ансамбли от цяла България, се изявиха на сцената на фестивала „Фолклорно домино“, който се проведе в рамките на три дни в с. Горна Росица. „Второто издание на фестивала премина при изключително строга организация. Че то беше успешно става ясно от факта, че площадът отесня, толкова много хора се бяха събрали. Бяхме осигурили 200 седящи места, но те се оказаха малко, за желаещите да се насладят на хубавите народни песни и танци“, разказва кметът на селото Александър Генев. Черешката на тортата обаче се оказа 4-часовият концерт на оркестър „Канарите“, когато на мегдана се извиха не едно и две, а цели три хора.
Освен на хубавата музика, гостите на селото имаха възможност да разгледат щандовете на различни производители – на народни носии, на дърворезба, на пчелни продукти и т.н., които още от тази година са направили заявка присъствието си и на третия фестивал-събор „Фолклорно домино“.
Организаторите на събитието изказват своята благодарност към спомоществователите – над 20 фирми, които са подкрепили финансово провеждането на тридневния празник.
Зареждане ...
