Утре отбелязваме Международния ден на театъра. Датата 27 март е избрана през 1961 г. на IХ конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО и е свързана с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1962 г.
Поздравявам всички любители актьори от читалището и техните ръководители по повод Международния ден на театъра! Желая вдъхновение, скорошни пиеси пред публика, нови хоризонти и късмет!
Емилиян Маринов – Председател на Народно читалище „Развитие-1870“
По традиция Денят се отбелязва с редица културни прояви и театрални събития, които за втора поредна година са „замразени“ заради пандемията от коронавирус. Независимо от това, по повод празника и 150-ата годишнина от основаването на НЧ „Развитие – 1870“, известната театрална актриса от Севлиево Радка Грозева предлага на вниманието на в. „Росица“ – „Театрална приказка”.
Театрална приказка
/част първа/
Радка Грозева
Част от събитията в тази приказка се развили преди 40 години – в далечните 1964 – 65 г.
Имало една „Такава майка“, която страдала по време на „Карнавал“. Друга майка, която станала „Свекърва“ дала „Татул“ на „Барабанчица“, само защото тайно закупила „Рози за д-р Шомов“. По същото време „Птиците излетели по две“, но не успели да кацнат на театралната сцена.
Минали години, нароили се „Политикани“ и юнакът „Борислав“ заедно с едни „Жени с минало“ си направил „разходка в събота вечер“ без „Посоки“ и без да се усети се превърнал в „Многострадалната Геновева“.
И настъпило „Женско царство“. Тогава „Съдиите на самите себе си“ след един „Рожден ден“ имали „Изключителен шанс“ да се забъркат в „Деликатна операция“, в която „Всеки търси своя остров“, а попада на „Новото пристанище“.
И се започнали едни „Години на странстване…“. Започнали да се случват странни неща. „Миналото лято в Чулимск“ имало „Северно сияние“, при което хората си светили с „Железният светилник“, „Мата Хари“ – „Отвъд миражите“ действала само „От 3 до 6“, „Михал Мишкоед“ казал „Обещай ми светло минало“ на „Приятна жена с цвете на северен прозорец“, после, взел че подарил „Червени рози“ на „Васа Железнова“ и накрая се приютил в „Домът на Бернарда Алба“.
Най-неочаквано поникнала „Роза с два аромата“, „Биволът“ яхнал „Таралежът“. Това били странните неща, но имало и твърде неприятни. Всички участници в „Трибунал“ попаднали в „Районна билница“, „Писар Тричко не се оженил за Царкиня Кита с китка накичена“, защото тогав вървял „Процесът срещу богомилите“.
И се понесъл по земите тих ропот. Все по-често се чувало „Къде сте мъже“. И така тайно и полека в това царство започнали да се раждат деца. Раснали, порасналии след „Любов, думи, сънища“ „На прага на живота“ имали превъзбудена „Нервна система“, защото заедно с възрастните през 2005 г. Крещели „Браво, Лауренсия!“.
Тук приказката за „Женското царство“ свършва, но вярвам, че винаги ще се намират хора, които ще напишат своята приказка за театъра, развявайки „Знамето“ не на „Криворазбраната цивилизация“, а на истинската.
За вас всичко това записа на „Касетофонът“ „Шърли Валантайн“.
Севлиево, 2005 г.
Театрална приказка
/част втора/
Радка Грозева
През 2005 г., есента, на принципа „Една за всички, всички за една“, изучавали „Анатомия на паяжината“ и „Осем жени“. Три години на сцената се изявявали само жени с изключение на Алфи, все още юноша блед. Единствената мъжка опора бил режисьорът Кирил Ангелов.
Понесъл се слух, но после се оказало истина – пристигнал „Лъжецът“, който допуснал „Грешката да си жив“, повтаряйки под път и над път – „Обичай ближната си!“. Всички тия люде – жени и мъже – били „Орисани“ да се срещнат днес, да си спомнят и припомнят, да потъгуват, да се посмеят и да започнат писането на следващата театрална приказка.
6 октомври 2012 г.
Театрална Наркоопска приказка
Било 1986 лето господне. По това време излязла мода – до като людите гледат театро, да посръбват кафенце /някой път и нещо друго/. И не щеш ли, в града се появил учен человек, който най-паче разумявал от театро. Зовял се Пейчо Драгоев.
Усетили го главните люде от Наркооп с баш главен Петко Гъбенски и го наели да създаде това непознато нещо – „кафе-театър“.
И се започнало…В „Почивен дом Горска манатарка“ имало една „Котка на радиатора“, която обичала да похапва от „Онова нещо“.
От столицата пристигнал да заседава „Страшния съд“. Съдиите чрез „Магия 82“ докарали в града „Езоп“. Той се появил с много „Багаж-ът“, придружен от огромен „Мамут“.
Но за съжаление, се задали трудни времена за театро. Артистите, със сълзи в очите и звезди в косите, отишли до „Спирка последна“. Някои от тях, с баш майстор Драгоев, поели към Читалищната сцена, да подкрепят Севлиевското читалищно театро и … до днес.
Зареждане ...
