Взривовете в Ловнидол през 2011-та – “в окото на шпионска буря”

РУЖА ЛЮБЕНОВА
Взривовете във военните складове край село Ловнидол през 2011 г. , които разтърсваха околността четири дни през ноември – от 12-ти до 16-ти, отново излязоха на дневен ред. Сега се разследват от Специализираната прокуратура заедно с още три подобни, станали на територията на Република България.
Съобщението бе направено на 28 април т. г. в сградата на Съдебната палата в София, където говорителят на главния прокурор – Сийка Милева, административният ръководител на Специализирана прокуратура – Валентина Маджарова и директорът на Държавна агенция за национална сигурност – Димитър Георгиев, дадоха специална пресконференция. Изявленията им бяха по повод водено досъдебно производство от Специализирана прокуратура, касаещо националната сигурност на страната.
„През последните десет години бяха регистрирани редица случаи на взривове в складове и производствени помещения в заводи за производство и утилизация на взривни вещества, оръжия и боеприпаси.

Прокуратурата, съвместно с Държавна агенция за национална сигурност и Дирекция „Специални операции и борба с тероризма“ към Главна дирекция „Жандармерия“, анализира някои от случаите, вследствие на което се установи сходство при четири от тях – съобщиха от прокуратурата. – Първият случай е от 12.11.2011 г. до с. Ловнидол, когато е взривен склад, собственост на фирма „Емко“. Унищожено е било значително количество боеприпаси и взривни вещества, предназначени за износ към Министерство на отбраната в Грузия. Установено е, че собственикът на търговските дружества, чиято продукция е била съхранявана в засегнатата складова база, е българският оръжеен търговец Емилиян Гебрев.“
Ще припомним едно от съобщенията след взрива в Ловнидол, според което там се съхранявали 3120 далекобойни снаряда – 152 мм чешко производство, внесени от „Емко“ от Чехия по външнотърговски договор.
Заради опасността от взривовете дни наред беше отцепен двукилометров район около гърмящите складове, беше спрян пътя Севлиево-Дряново през село Ловнидол, а робот и безпилотни самолети разузнаваха обстановката, преди да влязат хора за почистване след разрушенията. Това стана чак 10 дни след взривовете. В крайна сметка от военните складове бяха останали само руини.
Другите три съмнителни взрива са били през 2015 г. и 2020 г. Първият е край с. Иганово, Карловско, когато е взривен склад за готова продукция на ВМЗ “Сопот”, а част от унищожената продукция също е била собственост на “Емко”, твърди прокуратурата. Вторият случай е отново през 2015 г., когато е взривен цех за производство на боеприпаси на ВМЗ “Сопот”, пак край с. Иганово. Има и още странни събития – през май същата година в сградата на бившия Институт по специална техника в София „възниква пожар, вследствие на който изгарят иззетите веществени доказателства по делото за взривовете на складовете на ВМЗ “Сопот” – съобщиха от прокуратурата.
Четвъртият случай е през 2020 г. до гр. Мъглиж, когато е взривен склад за капсул-детонатори и капсул-възпламенители на завод „Арсенал“, гр. Казанлък – При четирите произшествия се наблюдават сходства, които в същото време ги отличават от останалите случаи на взривове на подобни складове през същия период, сочи назначената по делата експертиза на „Специални операции и борба с тероризма“. И в четирите случаи при изследване на местопроизшествията не са установени конкретни причини, довели до взривяването… И при четирите взрива унищожената продукция е била предназначена за износ за Грузия и Украйна…
В хода на разследването е установено, че шест руски граждани са пребивавали на територията на Република България около датите на взривовете и опитите за отравяне на тримата български граждани. От така събраните доказателства до момента с висока степен на достоверност се налага изводът, че целта на действията на руските граждани е била пресичане на доставките на специална продукция за Грузия и Украйна. Събират се доказателства за съпричастността на тези шест лица – руски граждани, за евентуално извършени от тях престъпления по Глава първа от Наказателния кодекс. Използват се механизмите по линия на международно правно сътрудничество с Чешка Република с оглед установяване на връзка между образуваното досъдебно производство на територията на Република България и провежданото от чешките власти разследване по повод взривени и унищожени складове за боеприпаси през месец октомври 2014 г. в Чехия, където се е съхранявала и продукция на търговското дружество „Емко“.
Веднага след изявлението на прокуратурата от фирма „Емко“ отрекоха и заявиха, че боеприпасите от склада край Ловнидол не са били “предназначени за където и да било за износ, в това число за Грузия”. Не било вярно и че при една от експлозиите в склада на ВМЗ “Сопот” през 2015 г. е имало тяхна продукция.
Взривовете край Ловнидол отново влязоха в „окото на бурята“, след като столични медии публикуваха, че разполагат с постановление на Районната прокуратура в Севлиево от 2013 г. В него се посочвало „недвусмислено, че взривът в склада в Ловнидол се дължи на „поставяне на импровизирано взривно устройство и последвалото му взривяване (най-вероятно дистанционно)“. Следва пояснението, че при разчистване на отломките служители на Министерството на отбраната намерили в района на складовете подозрителен предмет, наподобяващ пластично взривно вещество, обвит с полиетиленова обвивка и алуминиево цилиндрично тяло със стърчащ проводник. По-късно експерти от МВР се произнасят, че става дума за взривно вещество с детонатор.
Материалите, събрани от севлиевската Районна прокуратура, са изпратени по компетентност в Окръжната в Габрово. Тя приема, че събраните доказателства „не установяват намереният експлозив, тип „Пластит“, да е средство, послужило за взрива в складовата база“ и поради това не може да се направи безспорен извод, че складът на “Емко” ЕООД е умишлено взривен. Папката е върната обратно в севлиевската Районна прокуратура. И тъй като са изчерпани възможностите за продължаване на разследването и не са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение на конкретно лице, досъдебното производство е спряно срещу неизвестен извършител. Постановлението на Районна прокуратура-Севлиево е от месец декември 2013 г.
И ето че десет години след взривовете и осем след спиране на разследването, се оказва, че версията за умишленото взривяване на склада за боеприпаси отново е на дневен ред, а в случая продължава да има нещо съмнително и недоизяснено.