Както вече информирахме по повод 135-тата годишнина на в.“Росица“ беше обявен Национален ученически конкурс за журналистика на тема „Моят град е…..“. В него участваха млади журналисти от цялата страна, които със своите есета, репортажи, коментари и интервюта ни представиха родните си места.
Класираните участници вече получиха наградите си – грамота, плакет и книга за Севлиево не на празник, както заслужават талантливите участници в конкурса, а по куриер, заради наложение противоепидемични мерки срещу COVID – 19.
В поредицата “Моят град е…” вестник “Росица” ще публикува класираните от журите творби и тези, които впечатлиха журито със своята задълбоченост и отношение на младите журналисти към темата за развитието на родните им места.

Мисия: “Да се преклоним пред българските букви”

Атанася Танева, 9 клас, ПГ„Пейо Яворов“, гр. Петрич, с ръководител: Здравка Трайкова, преподавател по БЕЛ
Тръгнахме, без да знаем какъв ден ни очаква… Пълен автобус с ученици, които дълго време не се бяха виждали, не бяха общували, не се бяха вълнували на живо – няколко месеца всичко се случваше само в онлайн среда пред екрана на дистанционното обучение.
Всеки един прашен завой разкриваше нова, непозната гледка от планина Огражден, за която не знаех почти нищо, освен че там е бродил Крали Марко и е прескачал от хълм на хълм. Дори не знаех какво да очаквам след няколко километра. Знаех само, че на последната седалка в автобуса своята пищна българска красота бяха сгънали осемнадесет различни носии и тридесет дървени български букви чакаха да разкажат своята история.

Зад ъгъла се видяха малките стари къщички с полуразрушени покриви и големи зелени дворове. Усетих аромата на пролетни цветя, на свежа трева още с първата крачка в село Долене. Въпреки че беше ранна пролет, слънцето така напичаше, все едно искаше да ни втълпи нещо наистина важно. Обитатели нямаше, няколко посетители, които бяха решили да отделят неделния ден за една разходка сред природата и красотата на селцето, превърнато в истински патриархален парк. Разбрах какво означава литературната представа за спрялото време, за вечното време, за родовото време. Всяка дървена порта стоеше заключена, сякаш пази човешка съдба, през всеки прозорец все едно надничаха стари българи, които разказваха как се обича дом, земя, народ, език, история, минало… Красиво, спиращо дъха, пречистващо, вдъхновяващо – с многото алеи с цветя, зелени пътечки, пейки, стари дървета, мостчета, изкуствена рекичка… и най-отгоре, на високото, старата черква, все едно благославя тази красота.
Започна проектът ни за училищна фотоизложба „Да се поклоним пред българските букви“, която после щеше да оживее върху постери в коридора на първи етаж в гимназията ни. Имахме работа с професионален фотограф, който за втори път щеше да запечата детската ни все още естествена красота, чистота и невинност. Първата ни професионална фотоизложба „Страниците на душата“ беше посветена на Националната инициатива за насърчаване на четенето и грамотността, която направихме през есента в началото на тази учебна година и БНТ отразиха в своето предаване Знание.БГ. А сега декорът беше друг.
Носиите ни обагряха пейзажа още повече. Лекият пролетен вятър развяваше косите ни. Небето беше ясносиньо, без нито облаче. Природата сякаш беше подготвена за нашето малко пътешествие и искаше да помогне с ясно и топло време, за да пресъздадем българската хубост и светостта на нашите букви в неповторими фотоси.
18 момичета – готови бяхме да вдъхнем живот на едно селце и да мерим хубост с неговата красота. Дървените букви очакваха да станат героите в една нова история за време на пробуждане и осъзнаване. Облякохме се – везани ризи, саи, прегачи, сукмани, вълнени чорапи, бродирани кърпи, колани, пафти, пендари, венчета и много цветове в косите… отвисоко човек можеше да ни помисли цветя, разхождащи се из поляните. Разноцветните ни облекла се сливаха с цветните лехи около нас. Шумът на лястовички и щраквания от фотоапарат огласяха Долене, ние дори не смеехме да говорим силно, сякаш онемели от връщането във времето на старите българи, за което вече месец говорехме в часовете по литература, а сега можехме да почувстваме, да разберем какво означава учене чрез преживяване, както се нарича нашият училищен проект.
Пръснахме се из селото. Фотографката ни Наси Митова – също възпитаничка на нашето училище, беше като приказен вълшебен помощник в едно ново приключение за самоопознаване и опознаване на миналото. Не остана цвете, храст, вековно дърво, дървена порта, тераска на стара къща, мостче, алея, пейка, каменен дувар, делва, където не се снимахме. И на всяка снимка светеха със своята светлина на Божие слово боговдъхновените български букви. Беше неповторимо преживяване и незабравим спомен, особено след месеци дистанционно обучение, когато нуждата ни от общуване, срещи, близост, смислени занимания и радост беше вече крещяща. Роди се и продължението – проектът ни „Българска хубост“, вдъхновен от националната инициатива на Радослав Първанов „Аз съм българка“. Така и Петрич, и училището ни се включиха в кампанията за възраждане на българските традиции и възпитаването на младите хора в исконните български ценности. Не само разбрахме истинската дълбока мъдрост на думите род, език, земя, вяра, дом, които изписахме с буквите на някои от снимките, но и осъзнахме колко е хубаво да правиш нещо стойностно, което дава добър пример и е възпитателно.
Ще се върна пак в селцето, близо е до града ни, богатство е не само за нашия край. Все повече хора откриват неговата магия и го посещават. Ние също допринесохме за популяризирането му чрез нашите фотоизложби. Във Фейсбук пространството публикациите за тях предизвикаха очакван възторг, възхищение, одобрение. И казвам очакван, защото все повече хора се обръщат към традицията, към селото, към връзката със земята и природата и в това объркано и тревожно време всички имат нужда от нещо положително, което вдъхновява за добри дела и показва, че учениците не са загубили усета си за живия живот, въпреки многото часове пред екраните на лаптопи, телефони и компютри. Пак ще дойда в Долене, да усетя енергията на истинската природа и да се докосна отново до нашата хилядолетна горда и славна история. Дори и самите ние, съучениците, се почувствахме още по-близки отпреди. Явно така влияе докосването до природата.
По тъмно се върнахме обратно в Петрич, цял ден снимки, емоции и фотоспомени. Градът ни чакаше да ни приюти. Снимките ни бяха точно преди Великден и както на този празник живият огън осветява всеки дом с Божията милост на възкресението, така ние занесохме светлината на словото в домовете си след нашето пътуване до село Долене.
Мисията „Да се поклоним пред българските букви“ беше изпълнена. Поклонихме се… и пред буквите, и пред българското!

Благодарим Ви за високото отличие! Щастливи сме, че наша ученичка е победител във Вашия конкурс!

Чудесно е, че в това объркано и сложно време Вие сте се ангажирали с организацията на голяма творческа проява, която предоставя изява за талантите и уменията на пишещите деца, дава възможност и за положително въздействие върху мисленето им чрез тема, която е близка до съкровените образи за всяко дете.
Такива инициативи са необходими и като възпитателен, образователен, творчески опит, но и като подпомагане на емоционалната интелигентност на подрастващите.
Пожелаваме Ви успешни инициативи, много нови възможности и дълги години медиен живот на вестника!
Поздрави, Здравка Трайкова