Пресияна Ганева и ръководителят на клуб “Журналист” Даниела Йорданова получиха лично наградите си от конкурса “Моят град е…”

Както вече в.“Росица“ информира наградените автори на най-добрите публикации в Националния ученически конкурс за млади журналисти на тема „Моят град е….“ по случай 135-тата годишнина на в.“Росица“ получиха наградите си по куриер.
На изпровизирно тържество в редакцията на вестника класираната на второ място Пресияна Ганева, ученичка от 11б клас, при СУ “Васил Левски“ и нейната преподавателка по БЕЛ Даниела Йорданова, ръководител на клуб „Журналист“ получиха лично наградите си от главния редактор на в.“Росица“ Минка Минчева. Тя отправи специални благодарности към Пресияна и г-жа Йорданова, наградена за активно участие на клуб „Журналист“ в конкурса, поздрави ги за положения труд и ги поощри да не спират да се развиват в сферата на журналистиката, изричайки думите: “Това е вашето призвание”.

Второ място във възрастова група 9-12 кл.

Град Севлиево – мястото, което приемам като “портал” към една реалност, която ми показа правилния път

Пресияна Ганева, 11б клас, СУ ”Васил Левски”, Севлиево
За всеки човек е незаменимо родното градче – там, където е опознал красотата от това да вкуси за пръв път от това невероятно приключение, което всички ние наричаме живот, където е преживял най-незабравимите си моменти с приятелите от детството, живеейки тогава все още с мисълта, че няма да порасне. Ала нещото, което остава най-трайно в съзнанието на всеки един от нас и до днес, е градът – там, където изградихме себе си като личности, там, от където тръгнахме!
Град Севлиево – мястото, което приемам като „портал“ към една реалност, която ми показа правилния път. Ако след години, вече заминала да преследвам мечтите си надалече от родното място, някой ме попита: „Какви спомени останаха в съзнанието ти за града, който вече отдавна си напуснала?“ – ще отвърна: „Споменът за едно розово училище, в което намерих призванието си, съветът на няколко учители, които ме окуражиха да следвам тези мои мечти, една Градска библиотека, в която прекарвах по-голямата част от времето си, и един вестник – вестник „Росица“, за който пишех почти всяка седмица материали, за написването на които влагах сърцето и душата си!“.
Едни от най-значимите забележителности в града ни са: крепостният град „Хоталич“, Статуята на свободата, Часовниковата кула, Табаханата и Градската художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“. Ала за гражданите на Севлиево, той е много повече от град, познат из цяла България със своите паметници на културата! За тях е град на безброй много приятелства, незабравими летни вечери и най-вече мястото, на което без значение колко далече са и как силната схватка на забързаното ежедневие е назряла в живота им, винаги ще се завърнат за пореден път! Защото едно е мястото, което вечно ще ни напомня къде поникна семето на цветето, в което вече сме се превърнали, а ние ще помним това цял живот и ще се връщаме от време на време там, където поникнахме, за да не забравяме от къде сме тръгнали, за къде сме се насочили и какво е нашето призвание!

Благодаря на редакцията на в-к „Росица“ в лицето на гл. редактор г-жа Минка Минчева за наградата, която ми присъдиха: Грамота за активно участие на клуб „Журналист“ при СУ „В. Левски“ в Национален ученически журналистически конкурс на тема „Моят град е…“
Приятно е да оценят труда ти, да забележат положените усилия и желание. Благодаря на редакцията за успешното сътрудничество, което дава трибуна на моите „журналисти“ и ги кара да се чувстват оценени и значими! Желая успех на вестника – да празнува след време своята двувековна история!
Даниела Йорданова

Проявих желание да участвам в конкурса “Моят град е…”, защото пиша материали за в. „Росица“ вече три години, тъй като членувам в клуб “Журналист” с ръководител г-жа Даниела Йорданова. Отдавна си мечтаех някой да ми предостави възможността да опиша родния си град и колко значи той за мен. Затова благодаря на в.“Росица“ за организирания конкурс и темата, която ми даде тази възможност. Даниела Йорданова е мой преподавател по български език и литература, мой ментор и човекът, който най-много ме вдъхновява да пиша и да искам да се развивам в сферата на журналистиката. Приемам тази награда като голям принос към труда ми и този на моя преподавател – признавам, че се чувствам по-щастлива, когато правя г-жа Йорданова горда с моите успехи. За мен писането е пренасяне в една друга реалност на мисли и разсъждения, които пазя за самата себе си, но от време на време споделям с листа и писалката. Участвах в конкурса, защото бях убедена, че това е перфектната възможност да изразя себе си.
Пресияна Ганева