МИЛА МИХАЙЛОВА, 11 б клас, СУ „Васил Левски“
Моят град – градът, пазител на моите емоции… Неговите улици са виждали сълзите и най-искрените ми усмивки. Вярно, че не е мегаполис и няма всички екстри, които ми се искат, но той е много повече от това – градът на моето вълшебно детство – Севлиево.
Когато бях съвсем малка, прекарвах дните си от сутрин до вечер навън с приятели и честно казано, това ме правеше истински щастлива. Обикаляхме малкото ни Севлиево безброй пъти всеки ден, знаехме най-хубавите места за игра, всяка детска площадка, знаехме най-скришните места, които и до днес помня! Не разбирах родителите си, които ми говореха как един ден Севлиево ще ми омръзне, как ще искам да замина да уча и няма да ми се прибира. Смеех се и си казвах, че това няма как да стане – не го допусках дори!
С годините отговорностите ни ставаха все повече, излизахме по-рядко и предимно по кафета, където се любувахме на винаги красиво декорирания ни център. Омръзна ни да ,,скитаме“, както мама би се изразила. Започнахме да търсим нови и различни места, но уви, Севлиево не е град с много места за развлечение. Всичко започна да ни омръзва и бленувахме за големия град. Ходехме на разходки със семействата си в по-големите градове и не ни се връщаше в Севлиево.
Но ето, че измина още някоя друга година, започнах да посещавам градските галерии и музеи, видях, че в града ни има много талантливи хора и също като тях и аз се развивах. Бях в много клубове по интереси, обикнах много занимания, някои от които и днес ме влекат. Всички мои таланти открих тук и макар градът да е малък, имах голямо поле за изява като дете.
Вярно, и за възрастните има добри възможности за развитие в Севлиево. Има много големи предприятия, които направиха градчето ни икономически развито. Това обаче не е моята мечта и за да я следвам, ще замина.
Но Севлиево ще остане хубав спомен за онези безгрижни дни, за които ще се сещам винаги, когато се връщам. Ще се прибирам у дома, където винаги ще съм добре дошла. Ще бъда благодарна, че точно Севлиево е моят град – такъв, какъвто е – пазител на моите най-свидни спомени, на моите емоции…
Зареждане ...
