МИЛЕНА ТОТЕВА
На първи март честваме празника Баба Марта, която, според преданията и вярванията, е стара, куца жена, подпираща се на железен бастун. Баба Марта е с много непостоянен и менящ се характер. Когато е добронамерена и се засмее – слънце грее, а когато е ядосана и се разгневи – студ сковава земята, бушуват виелици, облаци закриват небето, вали сняг. Тя е сестра е на Голям Сечко /януари/ и Малък Сечко /февруари/. Най-много се гневи на братята си за това, че са изпили виното и тя няма възможност да го опита.
Голяма част от ритуалите, извършвани през месеца имат за цел да я умилостивят. Празник, свързан с пролетта, слънцето, пробуждащата се природа. На 1-ви март се закичваме с мартеници – усукани бели и червени конци, за здраве. Цветовете на мартениците, както и украсата към тях, имат строго определен смисъл. Червеното е кръв, живот, здраве, женско начало, взаимна обич. Бялото – дълъг живот, искреност, чистота, щастие, мъжко начало и сила, вярва се, че е цветът на Христос. Ако се прибавят и други цветове към основните, те също носят символика: син – на небето и водата; зелен – на възраждането, плодородност. Могат да се вплетат и други цветове, както и паричка за благополучие или синьо мънисто против уруки. Винаги, когато правим мартеница, трябва да усукваме конеца на ляво. До кога се носят мартениците има различни мнения, но аз от възрастни хора, още от детството си зная, че се носят, докато видим първите пристигнали прелетни птици – щъркел или лястовица. След сваляне на мартеницата също има доста обичаи – да се сложи под камък, да се хвърли в течаща вода, да се върже на плодно дръвче, което е най-разпространена и ползваща се традиция.
Казват, че подарената мартеница носи най-много късмет и щастие. Традицията е свързана с древната ни история и е езическа. Не е обаче само българска, а се оказва, че такава има и в Румъния, Гърция, Албания, Молдова. За тази традиция има много легенди и предания, всички свързани с прабългарите и хан Аспарух. Най-разпространено е преданието, което зная от баба си, което е учила като малка в училище – за Хуба, която пратила вест до брат си хан Аспарух, вързана за крака на птица, превързана с бял конец, но по пътя птицата наранила крака си, а част от конеца се оцветил в червено. Птицата пристигнала при хана на първи март, от където идва и името мартеница, а и традицията всички българи да си даряват и кичат с червено-белите усукани конци за здраве, щастие, сполука. Мартеницата е ползвана някога като амулет за предпазване от злите сили и духове, а днес я носим, като символ на идващата пролет, за здраве, успех, благополучие и щастие през годината.
Традицията е съхранена през годините, та чак до наши дни. Нека я пазим, защото си е наша, българска, и ни отличава от другите народи.
Честита Баба Марта! И… не забравяйте, че март е месецът на жените!
Зареждане ...
