Гализовият род е един от най-старите и големи родове в с. Ловнидол. Неговият основател е Марко. А откъде идва фамилията Гализи? Преданието разказва, че Марко бил търговец. Отишъл с керван коне да закупи вино от с. Арбанаси, Търновско. Купил Марко вино от търговеца грък (Арбанаси е основано през 15 век от погърчен албанец). Уредили сметките, почерпили се, повеселили се. От всички най-весел бил купувачът Марко. Гъркът го нарекъл “калос“, “калис“ в смисъл на хубав, весел човек. Кираджиите чули “галис“ и започнали да го наричат така, но в множествено число “с“ звучало като “з“ и името постепенно станало “гализи“.
От рода Гализи се образуват нови родове Гализи-Комитови, Гализи-Попови. Голям и буден бил родът Гализи. От него са излезли много видни фигури в историята на с. Ловнидол: Минко Гализов (Комитата) – опълченец от 6-та опълченска дружина, участвал в боевете при Шейново и Шипка; учителят Ненко Марков Гализов, станал в последствие свещеник и преименуван на свещ. Никола Марков; учителят Георги Попниколов Гализов – дългогодишен директор на училище “Кирил и Методий“ в с. Ловнидол, заслужил учител на републиканско ниво, награден с много ордени и медали.
И ето сега, съвсем случайно, научаваме частички от историята на Минка Косева Атанасова (по мъж Чекова). Тя е дъщеря на най-голямата сестра на Георги Гализов – Велика Николова Косева (06.04.1898 – 23.04.1982) и Косьо Атанасов Косев (05.08.1900 – 07.07.1983). Велика била видна мома в селото. Казвали ? Велика Попска. Тя била най-голямото от седемте деца на Пена Иванова Русинова (от друг голям род в Ловнидол – Русинови) и свещеник Никола Марков Гализов. По-малките деца се казвали Марко, Иван, Кера, Георги, Рада и Параскева. Бащата на Косьо Атанасов – Атанас Косев (Таско) бил кмет на Ловнидол и през 1917 година прокарал първото електричество до селото от заработилата вече ВЕЦ “Янтра“ и изградената Лулева воденица (по пътя за село Янтра). Велика и Косьо се оженили и прекарали живота си в с. Ловнидол като селски стопани. Отглеждали животни.
Минка се родила на 29.09.1920 година в с. Ловнидол. Семейството й било заможно. На 28.09.1924 година в семейството се родило и момче Атанас, което починало само на една годинка при нещастен случай. Така Минка останала единствено дете в семейството на Велика и Косьо. Тя завършила начално училище в родното си село и продължила образованието си в Стопанската гимназия в град Севлиево. Била красива, руса, синеока и със силен характер. Видял я Чеко Чеков – беден учител от село Бъркач, Плевенско, и се влюбил в нея. Откраднал я и я завел в родното си село. Там живели няколко години, като укривали партизани и станали техни ятаци. През 1948 се изселили в Плевен. Чеко започнал да учи международна търговия в София и през 1950 семейството, нараснало с две момиченца, се преместило в столицата. Минка потърсила работа и я намерила в Централния кооперативен съюз (ЦКС). Оттам я изпратили на партийна школа, която завършила с отличие. Междувременно била успяла да покаже изключителните си качества: умна, борбена, делова, съобразителна, организирана, с изключителна памет, чаровна, човечна, добър познавач на хората от пръв поглед. Председателят на ЦКС Георги Йорданов я назначил за своя секретарка. Красива, изискана, мъдра, волева, винаги с прическа и костюм, Минка не ползвала тефтери за телефонни номера и делови срещи – тя помнела всичко. Когато при председателя идвал външен посетител, той трябвало първо да мине през кабинета на секретарката му. Минка му задавала няколко въпроса, преценявала го бързо и решавала дали той заслужава да отнеме от времето на началника ? или трябва да го отпрати. Тя останала несменяема и при следващите трима председатели: Пеко Таков, Иван Пръмов и Румен Сербезов. Никой от тях и не помислил да замени вездесъщата Минка Чекова. На този пост тя останала до пенсионирането си. През трудовия си живот Минка е получавала ордени и почетни значки – държавни отличия за добра работа и принос към Централния кооперативен съюз.
“Живя 95 години, като беше на крака и с ума си до последните дни. Никой не можеше да й противоречи или да не зачете мнението й. Почти столетница, тя все още можеше да „строи всички в две редици“ и да въведе порядък!” – казва Румяна Халачева, срещнала Минка в късните години от живота й.
Минка Косева Чекова напусна този свят на 23.10.2015 година и остави след себе си две дъщери – Искра и Виктория. Виктория живее в Дания, а Искра е известен лекар УНГ в София и с любов си спомня за селото от своето детство и своите корени – Гализовия род от Ловнидол.
Авт. Бел.: Материалът е подготвен от Румяна Халачева и Венка Петрова. Използвани са източниците: “Село Ловнидол, Габровски окръг“, част 1 – с. Ловнидол в най-далечното минало“ от Георги Гализов и “Кратка история на Ловнидол“ от Георги Гализов.
Зареждане ...
