С призово място и отличие за присъдена първа награда приключи участието на поетесата Христина Борисова в тазгодишното издание на националния литературен конкурс „Мадан – кътче от рая”. По традиция литературната надпревара се провежда през месец август, в дните когато родопското градче отбелязва своя празник, заедно с утвърдения вече Ден на миньора. Както е известно, миньорският занаят е с традиции в този край и е част от поминъка на населението още от дълбока древност. За своето участие в конкурса севлиевската поетеса подготви стихотворение посветено на китния родопски град, който местните хора сами определят като кътче от рая. Конкурсната творба със заглавие „Път към Мадан” пребори конкуренцията и заслужено получи първа награда. За поетесата пътят към Мадан се слива с пътя на родопския кристал и той става източник на вдъхновение за написване на стихотворението. Поетесата е впечатлена и от друг факт – само в Мадан е отредено специално място в зала „Родопски кристали” и там, с над 600 експоната сияят бляскавите дарове добивани от недрата на земята.
Националният конкурс „Мадан – кътче от рая” се организира от Община Мадан и градска библиотека „Антон Страшимиров”. За участие са поканени автори от цялата страна, като се допускат творби, които не са публикувани до момента и са написани специално за този конкурс. Тази година церемонията по тържественото връчване на наградите на отличените участници ще се състои на 19 август и с това се поставя началото на няколкодневната празнична програма в родопския град.
Всички изпратени конкурсни творби остават за съхранение в градска библиотека „Антон Страшимиров”, а наградените стихотворения ще бъдат публикувани в официалния сайт на Община Мадан.
Това е второто участие на Христина Борисова в националния литературен конкурс „Мадан – кътче от рая” след миналогодишното издание, когато тя отново бе отличена с първо място за стихотворението „Кътче от рая”.
ПЪТ КЪМ МАДАН
По пътя на кристала готова съм да тръгна
и чувствам как сърцето в очакване потръпва,
защото ме привлича и тайни обещава
едно градче, което отдавна ме пленява.
То иска да мечтае и песен си припява
почти като реката, която се стаява
в подножия зелени, под борове високи,
но търси да открие най-светлите посоки.
Градчето като бисер е скрито в планината.
Отдавна съществува – красиво и богато
в недрата си стаило най-приказни богатства…
По-възрастните хора легенди тук разказват.
Съкровища се крият в недрата му и знае,
че много труд ще трябва из тях да прокопае
безкрайни лабиринти до земните залежи…
Миньорските успехи Мадан ще отбележи!
Но истинско богатство са хората и ето –
усмихват се и сякаш се вдига в миг небето,
а сините простори разстилат пак коприна.
Трудът на тези хора и в късен час не спира.
Във честните им длани с напукани браздици
нерядко засияват кристалите с искрици
извадени на светло, от дебрите в земята –
награда са за всеки отрасъл в планината.
И вече ми е ясно, и няма да се чудя
защо Мадан е хубав, а хората се трудят
с нестихващо упорство и благост по лицата –
сами си изковават живота и съдбата.
По пътя на кристала готова съм да тръгна
и дълго ще пътувам с желание да зърна
Мадан и планината, и трудовите хора.
За среща с тях ще мина сто друми без умора.
Зареждане ...
