09.09.2022 г. от 13:30 часа и ще се излъчва и на живо. Модератор на форума ще бъде проф. д.н. инж. За втора поредна година Камарата на архитектите в България (КАБ) Регионална колегия – София област, съвместно с Община Брацигово, а в това издание и с Камарата на строителите в България, организират мащабния архитектурен форум „Брацигово – Каменният поток на времето“. Събитието ще се проведе от 9 до 11 септември в НЧ „Васил Петлешков – 1874“ в Брацигово и включва три дни лекции и презентации по различни теми, свързани с архитектурното културно-историческо наследство – опазване, реставрация, адаптация и ревитализация. В тазгодишното издание участие ще вземат и гост-лектори от Италия и Ирландия.
В рамките на събитието, в сградата на сдружение „Наследство Брацигово“ – „Каменна мааза“, е предвидено да се проведат три практически обучения: „Традиционни техники и методи на работа с вар и хоросан“, „Възстановка на декоративен каменен корниз“ и „Декоративни каменни орнаменти за изграждане на чешма“. Специална и важна мисия има работилницата за каменна чешма. Със създадените от участниците декоративни орнаменти от различни типове камък се предвижда да се изгради нова чешма в двора на бъдещия образователен център и по този начин се продължи традицията на майсторите дюлгери, които, заселвайки се на ново място, още преди да основат селището са изграждали каменна чешма.
Изключително важна част от събитието е официалната кръгла маса „Проблеми при прилагането на законодателството и осигуряването на квалифицирани кадри в областта на опазване на недвижимото културно наследство“. Целта на проявата е да предостави трибуна за представяне на становища по темата на водещи специалисти – представители на министерства, браншови организации, университети и изявени професионалисти. Кръглата маса ще се проведе на Венелин Терзиев, като едновременно с това ще представи и доклад на тема „Професионалното образование – професионализъм, съответствие предизвикателства“.
– Проф. Терзиев, защо е важна дискусията за професионалното образование и търсенето на професионализъм за този вид обучение?
– Професионалното образование събира в себе си много интереси. То не е просто средно образование, нито просто първата и много важна стъпка към професионално развитие на тези, които го избират. То е ключ към развитието на онези компетентности, които стоят в основата на индустриалния напредък, които са предпоставка за иновации и креативност, които са така необходими за всеки технологичен прогрес. Професионалното образование е неявната част на всеки успешен бизнес.
Дискусията за съдбата на професионалното образование е непрекъсната, но в много случаи безрезултатна, що се отнася до адаптирането му към съвременните изисквания на икономиката и динамично променящата се бизнес среда. Ако това не беше така днес нямаше да има дефицитни професии, нямаше да чакаме да се изцедят и последните капчици на държавно организираното професионално образование, да се движим скокообразно към „модерните“, набиращи повече кандидати, професионални направления и да изпразваме от съдържание важни за икономическия базис зони. Неговата сложност от необходимостта да се съчетават общообразователната и професионалната част често предизвиква набор от несъответствия, което изисква непрекъсната адаптация и преходи, които обезпечават не само неговото функциониране, а функционирането на цялата ни икономика. Професионализмът в професионалното образование изисква подреждане на мисията, целите, факторите и инструментариума в подходящ формат, който може да осигури равномерното развитие на всеки бизнес и на всяко едно икономическо направление.
– Защо се стигна до това състояние на професионалното образование и съответно до липсата на кадри?
– Прекалено дълго професионалното образование беше оставено само на себе си или по-скоро на „свободния пазар“, който не само не го регулира, но и създаде определени диспропорции, които се преодоляват много трудно и в продължителен период от време. Този единен пазар не даде шанс на българската икономика от гледна точка на задоволяването с кадри и днес това вече е сериозен проблем – липсват специалисти в основни професионални направления, както специалисти със средно, така и с висше образование. Не беше достатъчно да се променят законите, да се променят имената, да се организира признаване на дипломи, да се вземе решение за дуално образование (едно позабравено старо, което вече е съществувало в България). Беше необходимо да подредим системата по ясни и точни критерии, за да произвеждаме специалисти по нужните за икономиката професии и да я направим гъвкава, за да се адаптира лесно към бързоразвиващите се технологични процеси и променящата се бизнес среда. Икономиката има нужда от образование, а образованието се нуждаеше от икономиката – не само от нейните ориентации, но и от нейните инвестиции. Всъщност хората в образованието не знаеха точно какви специалисти са нужни на икономиката, нямаше кой да го каже. И те произвеждаха специалисти според тяхната вътрешна образователна логика, а именно – произвеждаха кадри по тези дисциплини и специалности, за които имаха преподаватели и/или материална база. Междувременно се появиха екзотични, почти никому ненужни специалности, но те пазеха статуквото. В обществото дълго се коментират данни от оценки за качеството на образованието. Говорим много и пространно за външно оценяване, за съдържанието на учебните програми, за учебниците, слушаме пространни обяснения от експерти, родители, граждани, но всъщност рядко коментираме факта, че все по-трудно намираме майстор, който да ремонтира дефектиралата ни кухненска чешма, майстор, който да подмени плочките в банята, електротехник, който да поправи остарялата ни инсталация.
Без да омаловажаваме ролята на образованието за личностно развитие и самостоятелно израстване, важно е да се осигури икономиката в най-общите й измерения с кадри в необходимите й професионални направления.
– Явно промяна е необходима, но в каква посока?
– Промяната е повече от необходима, но промяна, която е подчинена на принципи и правила, обслужващи двете страни в този процес – и бизнеса, и образованието. Всъщност обслужващи държавата. Даже наличните стратегии не вършат достатъчно работа, ако се изпълняват спорадично или частично. Стратегическият дневен ред на професионалното образование изисква създаване на среда, в която следва да се развива всяка подкрепяща и поддържаща бизнеса система, в това число – образователна. Регулации винаги е имало, но днес те изискват нов преглед, точни критерии, оценка на съответствията за да изпълняват функциите и ролята, да които са предназначени.
– Кои са факторите за професионализъм в професионалното образование?
– Факторите, обуславящи подготовката на кадри за икономиката, попадат в общата рамка фактори за развитие на образованието и по тази причина е невъзможно напълно да се отдели професионалното образование от останалите видове образование. Изкуство е да се направи съчетание, което позволява паралелност, достатъчно възможни преходи, вход и изход, за да съответства на динамиката на живота и технологическото развитие. Определящи за качеството на образованието са организационните фактори, доколкото те определят цялостната инфраструктура и професионалните фактори, свързани с капацитета, качеството и професионализацията, като се намерят най-точните елементи, които отговарят за професионалното образование.
Разнообразието от закони, особено на подзаконовата база, необходимостта от съчетаването на различните приложни полета на законите, за да могат да обслужват общите цели, механизмите за прилагането на законодателството и контрола са съществена част от управленския процес в образованието. Предизвикателство е неустойчивостта на законодателната база, въвеждането на чужди практики без необходимата база у нас, както и прилагането на законодателството.
Основната институция, отговорна за организацията на целия образователен процес, за създаването и прилагането на законодателството в системата е Министерство на образованието и науката. Съществена е също така ролята на всички други институции, които са свързани и имат отговорност към образованието. Добре организираната и йерархизирана структура, чрез която се реализира прилагането на законодателството и се управлява образованието, също е от значение – особено в зоната на професионалното образование, в което броят на заинтересованите институции е по-голям.
Целевите институции с отговорности в професионалното образование – Националната агенция за професионално образование и обучение, Областни администрации, Общинските администрации, работодателски организации и бизнес структури – имат сериозно, но недостатъчно регулирано място в системата и вероятно това е една от причините за съществуващите несъответствия и дефицити.
– Във Вашия доклад акцентирате и върху ролята на институционалното взаимодействие?
– От нивото на това взаимодействие зависи целият управленски процес на образованието. Дори при наличие на формално добра инфраструктура, добро законодателство, институционалното взаимодействие (невзаимодействие) определя качеството на образователния процес от най-високото до най-ниското ниво. Дори беглият поглед върху структурата показва колко значимо е не само взаимодействието, а разбирателството между институциите, което често се преплита с различни политически ангажименти или с претенции на определени граждански групи, невинаги отразяващи общественото мнение. Необходимата степен на свобода на всяка институция трябва да се съобразява с тази на всички останали и само добре организиран механизъм на взаимодействие може да доведе до успех на системата. Естествено, институционалното взаимодействие е положено в законодателството, но понякога е невъзможно да се преодолее разделението или възникващите дефицити. Например трудно и много бавно си пробива път взаимодействието между бизнеса и професионалното образование, който дефицит може лесно да се преодолее със засилване на ролята на Националната агенция за професионално образование и обучение, преосмисляне ролята на Регионалните управления по образование на Министерство на образованието и науката, регионалните и местни власти в определяне на професионалните направления в съответствие с приоритетите на регионалната икономика. Предизвикателство е за едно Регионално управление по образованието например да работи само с един експерт по професионално образование при доста разнородна среда от професионални направления. Освен чисто административната и формална роля при утвърждаване на план-приема, няма как да се случи нещо високо професионално. Професионалните направления за обучение често се определят по вътрешната логика на образователните институции, техния „ентусиазъм“ да потърсят пресечни точки с някоя работодателска или друг тип бизнес организация, компетентността на областните съвети, които одобряват (най-често доста формално) план-приема в професионалното образование. Дори да направим всички училища СТЕМ и иновативни, в тях трябва да има специалности, поддържащи основни оперативни дейности, а те самите трябва да са осъвременени, но не записани в червената книга.
Може би най-лесно стои въпросът с оценката на капацитета на преподавателския състав, където обаче трябва да се допълни, че той все пак зависи не само от персоналния капацитет на учителите, но и от материалната база, учебниковия фонд, разходите за поддържане на системите в професионалното образование и т.н. И професор да влезе в една професионална гимназия, само теорията не решава въпроса за капацитета и качеството.
– Доколко Списъкът с професиите за професионалното образование и квалификации, и най-вече стандартите за придобиване на професионална квалификация отговарят на изискванията на бизнеса?
– Съчетанието на Националната квалификационна рамка със Списъка на професиите за професионално образование и обучение, както и със стандартите е важна част от формирането на общата картина. Чрез прилагане на рамковите програми (А – Е) се осигурява баланс между общообразователните, общите и специфични професионални знания. Със сериозно влияние в дисбаланса на професионалното образование са няколко тенденции – от една страна тенденциите за нарастване на броя на завършващите висше образование прави броя на реализиращите се непосредствено след средно образование постоянно намаляващ, от друга страна са негативните демографски тенденции, а от трета стои фактът, че България е една от страните, в които е прекалено висок делът на рано отпадащите от училище и броят на младите хора, които нито учат, нито работят. Това би могло да бъде резерв за професионалното образование, но изисква професионален подход към всяка група, както и съответен модел, по който тези млади хора могат да се включат в образователния процес. Това би означавало трансформация, която свързва тенденциите на пазара на труда от една страна, а от друга актуализиране на професионалните направления и съобразяването им с прогнозите за икономическото развитие на страната, както и разширяване на обхвата на професионалното ориентиране и подготовка на младите хора за кариерно развитие.
– С каква степен на квалификация и професионализъм за различните професии излизат учениците от професионалните гимназии?
– Безспорно осигуряването на квалифицирани кадри за всяко професионално направление се пада на професионалното образование – средно професионално и висше. Всяко професионално направление и всяка професия се нуждаят от квалифицирани кадри, които трябва да покриват техните изисквания и стандарти, ако има такива. Именно в определяне на съответствието между търсенето и предлагането, т.е. между изискванията на икономиката и отговора на професионалното образование, се вмества професионализмът в управлението на професионалното образование. Част от решението на проблема са разработените в Министерство на образованието и науката Рамкови програми (Рамкова програма А – Е) и стандарти – необходимото, но не и достатъчно условие, особено за някои професионални направления и особено имайки предвид бързите промени, настъпващи в индустрията. Факт са променливите параметри в професионалните направления и професиите – днешните професии утре може би няма да съществуват, както някои професии от по-предишни времена вече се явяват като екзотика или въобще отсъстват от пазара на труда. В същото време имаме червен списък с дефицитни професии. Трудността идва от факта, че всяко професионално направление се нуждае от сериозно конкретизиране по специалности, като често те са ключът към развитието на съответното направление. Много от поставените по-горе въпроси могат да намерят решение в по-добро изпълнение на законодателството, по-добро взаимодействие между институциите, по-добър контрол върху качеството. Ако в общообразователната част контролът на качеството е обществен проблем, то качеството на професионалното образование съвсем не се е превърнал в такъв. Важна е оценката на процесите на пазара на труда и то именно от гледна точка на нивото на квалификациите. Професионалното образование „произвежда“ специалисти с от 1-ва – 3-та квалификационна степен. Незначителен е броят на кадрите с 4-та квалификационна степен. Предизвикателство е участието на професионалните колежи във формирането на работната сила на страната. Неизчерпателна справка показва, че 4-та степен има предвидена за някои направления в туризма, козметиката, медицината и най-вече във военното дело.
– Списъкът с професиите адекватен ли е и осигурява ли икономиката с необходимите кадри като качество и вид?
– Всяко професионално направление има своите специфики и се нуждае от специализиран подход. Предвид големия брой професионални направления, професии и специалности, включени в Списъка на професиите за професионално образование и обучение е невъзможно да се очаква детайлизиране, което да удовлетвори и най-малките потребности. Въпреки това обаче е необходимо да се покриват важни в съответните професионални направления зони, които според стратегическите направления за развитие на икономиката, съответните заинтересовани бизнеси, работодателски организации и др. са изискуеми. Липсата на такова покритие обрича отрасли и зони на недоразвити или необходимост от допълнителни обучения, които не струват само финансови инвестиции, а струват време, конкурентност и добавена стойност. Понякога за сметка на самоцелни специалности, за които отсъства реализация на пазара на труда.
Оказва се, че опазване на недвижимото културно наследство е област на професионалното образование, която не се радва на особено внимание в професионалното образование. Поставя се въпросът какви специалисти трябва да се занимават с опазване на недвижимото културно наследство – какви са професионалните направления, какви са специалностите, какъв стандарт трябва да покрива тяхната подготовка.
Квалифицирани кадри в областта на опазване на недвижимото културно наследство вероятно се подготвят в професионалните гимназии по строителство и архитектура в съответствие със Списъка на професиите за професионално образование и обучение и неговата ежегодна актуализация от Министерство на образованието и науката. Наличните професионални направления и специалности, които се очаква да бъдат полезни в областта на опазване на недвижимото културно наследство, са свързани със следните направления: архитектура, урбанизъм и геодезия, строителство и приложни изкуства и занаяти.
Вероятно отговорът на много от поставените въпроси трябва да се търсят в областта на висшето образование, но винаги трябва да се има предвид какъв е рискът от преквалификация за определени дейности и позиции. Това налага прецизиране на целия инструментариум на професионалното образование, още повече, че съвременното индустриалното развитие предизвиква интерес преди всичко към подготовка на специалисти в дигиталната зона, то много от останалите зони ще продължават да бъдат непокрити и ще страдат от дефицит.
Зареждане ...
