Имало едно време…
Така започва всяка приказка. Приказка, започнала от залите за народни танци с пламенното желание на момичетата и момчетата да разказват страстно своите истории чрез българския фолклор, ритми и да рисуват своите картини с красотата на шевиците…
Под ръководството на Пламен Христов и с професионализма на доайена хореограф Беньо Пенев, танцова формация „Хопни ми, тропни ми” от град Севлиево се завърна от 10-дневното си турне в Тайланд.
„Вълнението настъпи още с китката здравец, закичена от хората, дошли да ни изпратят. Сбогуването, какво предстои, непозната страна, препоръки, съвети, малко тъга. И ето, вече е забравена умората от полетите със самолетите и вече очите са отворени широко за вълшебния свят на Тайланд. Чудесна организация от страна на домакините. Вкусна храна и изобилие на питейна вода бяха поднасяни постоянно. Четири автобуса с изпълнители от 15 страни. Още в автобуса ние, българите, доказахме че сме контактен народ. Езиковата бариера падна и с китайци, индийци, поляци и заговорихме с езика на музиката и танците.
– Ден 1:
Настаняване в комплекс на монаси с малки къщи за нощувка с тънки матраци и възглавници на пода… Невероятно, но много добре се спи. Може би целта на домакините е била да изпитаме техния начин на живот? Да се смирим и пречистим?
Приготвяне за първия концерт в университет. Подписване Декларацията за мир от всички лидери на международни групи. Огромна зала, елитни гости, репетиция и…
Първи голям успех! Първи две награди… Сълзи, усмивки целувки… Еуфория!
– Ден 2:
Пътуване в дълбоката провинция. Близо до Камбоджа. Умората не пречи да се правят много снимки. Присъствие на служба в будистки храм. Медитация… (да поспим за 5 минути). Дефиле на участниците с национални носии. Концерт на огромна сцена – цветна, искряща, пулсираща светлина… Отново успех! Нови приятелства, снимки..
Нощувка в хотел с чудесни условия, но за кратко..
– Ден 3:
Отново на път сутринта рано към Слонското село. Приказен район! Слонът е издигнат в култ, редом с Буда. Шоу със слонове, вълнуваща разходка с тях. Концерт! Официалните лица отново подписват декларация.
Ей, това българите сме голяма работа. Вече очакват всяко наше изпълнение. Радостни викове екват само като чуят, че ще излезем на сцената. Нощувката, е, то се подразбира, че сега трябва да сме отново в условия, в които живеят местните жители. Настаняват ни във фермерска къща на 50-100 метра от семейство слонове. Много забавно!
– Ден 4:
Рано на път! Предстоящо посещение в будистки храм. Религиозен празник, на който се раздава храна на жителите и местният управник хвърля пари и лакомства. Приготвяне за дефиле и концерт. Определено българските песни и хора много се харесват! Вече разпознават „Рум, дум, дум” на трио „Звън“, а танцът Дайчово стана хит!
Дните до края на турнето се запазват с редуването на концерти, дефилета, посещения на красиви места и надграждане на успехи и приятелства. Богат снимков и видео материал ще допълнят тази информация.
Всеки един изпълнител от състава даде силите и сърцето си да се случат нещата по най-добрия начин. Трайни приятелства ще останат в годините, а ние, участниците в това екзотично турне, след онази приказка по Босфора, и след тези азиатски приказки, ще продължим да разказваме, пишем и рисуваме нови цветни и красиви истории.
Зареждане ...
