Докато излезеш от Севлиево и вече си в Богатово. Селото е само на 5 км от града, а по хубавия, наскоро ремонтиран и асфалтиран път, още по-бързо се пристига. Малко преди обед, площадът на селото беше празен, но това пък позволи да се види колко е чисто и подредено край него. Той, наскоро асфалтиран, изглежда голям просторен. На паркинга, пред голяма сграда една жена ни осведоми, че това е кметството, но ние бяхме се запътили към читалището. Отдавнашна беше уговорката ни с читалищния секретар Христина Петкова за среща, но на нейна територия, за да усетим оная атмосфера на българщина, която и днес селските читалища старателно пазят и развиват. И не се излъгахме.
Още с влизането в сградата ни посрещна изложба от старинни предмети, които напомнят за бита на хората от преди години. Не е голяма, но достатъчна, за да ни пренесе в едни други времена, в които хората в това село са живели заедно в големи фамилии. Работили са от сутрин до късно вечер на нивата, отглеждали са животни, за да изхранват голяма челяд. Старинна цигулка и акордеон напомнят, че богатовчани освен много работа и песни са пели и хора играли на празник. Подредени и натъкмени, като в уютен дом, те подсказват, че тук не само се пазят народните традиции и обичаи, но и се развиват, така както са повелили основателите на читалището преди 100 години.
“Миналата година беше отбелязан вековният юбилей на НЧ “Отец Паисий – 1922“ с много песни, хора, обичаи, земляческа среща, така както са ни завещали първите. Стекоха се богатовчани от близо и далеч да се видят с близки и приятели”, разказа Христина Петкова и ни насочи към родословното дърво на читалището в един от ъглите на голяма стая, която служи за неин кабинет, за заседания и сбирки на членове на читалището.
„На една от снимките са изписани имената на първия председател на читалището Петко Спасов и на няколко младежи, които са го основали на 17 юни 1922 година. На 6 юли, същата година е получен Указа за вписването на читалището в държавните регистри“, започна разказа си за всяко клонче на родословното дърво Христина Петкова.
Тя се спря и на една пожълтяла от времето снимка, на която имаше няколко млади жени в народни носии. „На 6 март 1957 година е създадена групата за автентичен фолклор. Една от певиците – леля Донка е още жива, другите са починали. Печелят първия златен медал на фестивал в Горна Оряховица през 1957 година с песен от нашия край. Групата и днес разнася песните на Богатовския край не само у нас, но и в чужбина”, разказа Христина и си спомни за участието на групата на фестивала в Бодрум през миналата година. Там били посрещнати много топло от публиката и от кмета на града. Имали честта да открият фестивала, не само с известна българска песен, но и със знамето на Богатово. На него са извезани със сърмени конци на зелен плат трите символа на селото – Църквата “Св.Параскева”, с която се гордеят и пазят; житото – най-разпространената култура в този край, и бивола – от чието име произхожда името на селото, според стара легенда.
Но Христина има и друга версия за произхода на името Богатово. Ровейки се в исторически хроники, тя попаднала на информация в турски регистри, в които се съобщава за фамилия Богатинови – населявала тези земи, но бягайки от турските набези към Русия се установила в Украйна. И 30 години след създаването на Богатово, било създадено село Богатиново в Украйна. Пандемията и войната попречили на Христина Петкова да продължи издирването на тази фамилия, на която може би се дължи името на селото.
Тази година знамето на с.Богатово ще се вее в Черна гора. Певиците, макар и с намален състав – от 50 на 15 наброй след пандемията, усилено репетират под ръководството на детската учителка Таня Дечева за предстоящото пътуване до балканската държава.
Наскоро Христина открила в стар сандък, намиращ се в една от стаите на читалището, свитък с над 200 богатовски народни песни. Грижливо почистила страниците, на които било записано това песенно богатство. Предложила на известната певица от Севлиево Невена Цонева да изпее една от тези автентични песни и тя се съгласила.
“Имам идея да ги съберем в една книжка – песнопойка и да я издадем, но но сигурно ще са необходими много средства, с които ние не разполагаме”, сподели едно от желанията си читалищният секретар.
Другите желания също са свързани със средства, с които читалището не разполага, но тук идват на помощ желанието на хората от селото и най-вече на младите да помагат в изпълнението на различни читалищни дейности и за развитието на селото.
“Имаме 11 молби за членство в читалището, които ще представим на предстоящото общо събрание и се надявам да бъдат одобрени, за да продължим делото на първите”, разказа още Христина и допълни, че на младите разчита не само за организацията на празници, но и за делнични задачи, които трябва да се изпълняват.
След пандемията читалищната дейност се съживила. Но най-напред трябвало да сменят стъклата на прозорците на сградата, които били изпочупени от стрелба с пушка. Получили от НЧ „Развитие“ в Севлиево столове за читалищния салон, но преди да се наредят трябвало да се изцикли паркета, да се поднови, защото това не е правено от много години.
Със спестените пари от дейности по време на пандемията, обновили салона, който станал по-уютен за посещение от жителите на селото.
“Благодарение на Общината бяха сменени външните врати на читалището. Не можем да се оплачем! Няма нещо, което сме поискали и да не се е случило. Сега имаме огромен теч в библиотеката и затова сме събрали половината книги на едно място, за да не се повредят. Надявам се и него да оправят. Преди години беше сменен покрива на сградата и беше ремонтиран тавана на салона, който беше паднал, но сега са необходими още средства за други ремонти“, представи и част от проблемите Христина Петкова, чието решаване не търпи отлагане, за да продължи дейността на НЧ “Отец Паисий“, така както е било до преди пандемията. Тя разказа, че след двегодишното затваряне, тя се засилила. Особено активни били младите хора, които имали нужда да се събират и в делник, и в празник. В селото вече нямало празна къща – едни се връщали в бащините домове, други купували къщи, защото избрали да работят в севлиевските фирми, които са на 4-5 километра от селото. В това Христина Петкова вижда надежда, че е възможно читалищните групи за народни обичаи, за автентични народни песни и други дейности отново да попълнят състава си, защото по време на пандемията някои от тях починали, по-младите заминали за чужбина. А и интересът към изявите на читалището не стихвал. Освен към автентичния фолклор на певиците все повече били поканите за участие в различни събития и на групата за народни обичаи. Петкова напомни за Празника на туршията в ЕМО ”Етър”, където богатовските жени се прочуха с местна рецепта на туршия миналата година. Групата вече имала покана и за участие на празник в с. Змейово, където чакали прочулият се богатовски боб. Попитах каква е рецептата, с какво е по-различна от другите бобени гозби, а Христина отговори: “С нищо, може би, защото го готвим с много любов, затова е толкова вкусен”.
Има още какво да се разказва за дейността на читалище “Отец Паисий – 1922” в с. Богатово, скоро ще надникнем и в библиотеката, която съхранява над 7700 книги.
Ще ви срещнем и с кмета на селото Иван Иванов, защото и неговия разказ беше интересен.
Зареждане ...
