ГЕОРГИ КОСТОВ, Исторически музей – Севлиево
Севлиево и неговите будни жители участват активно във всички важни събития от периода на българското Възраждане, каквито са борбите за църковна и политическа независимост, а Хаджистояновото училище е истинска люпилня на революционни дейци, взели активно участие в Априлското въстание, както и доброволци, включили се в редовете на българското Опълчение. Тази тенденция продължава и след Освобождението, когато основен остава въпросът за националното обединение на всички земи от българската диаспора. Един такъв буден син на Севлиево, човек с развито национално чувство за дълг към Отечеството, е героят на този разказ – Христо Контев. Сведения за неговия живот публикува краеведът Васил Беязов в кратката брошура „Христо Ив. Контев /1868-1906/, четник в Македония“.
Христо Иванов Контев се ражда на 21-ви май 1868 година и е първороден син в многодетното семейство /седем братя и три сестри/ на Иванчо Христов Коев – Конти и Марийка Хубанова Кючукова. Бащата е виден търговец, в чиито дом са отсядали дейци и куриери на първия революционен комитет в града, включително Ангел Кънчев, а по-късно е сподвижник на председателя на втория революционен комитет от 1875 година Стефан Пешев. По време на въстанието е заподозрян, арестуван и измъчван в продължение на два месеца в турския конак, но оцелява и е освободен, за разлика от Пешев, който не е пощаден, заедно с още седем революционни дейци от Севлиевска кааза. Макар и малък, синът Христо съпреживява тези трагични събития, а в душата и съзнанието му остават трайни белези – дълбока омраза към тиранията и неприязън към турските власти.
Нисък на ръст, със силно развита мускулатура, голобрад, щедър и състрадателен, напето носещ прозвището на баща си – Контито, като ученик Христо Контев чете много, самообразова се, успява да събере една немалка домашна библиотека, но буйната му натура не позволява той да бъде от най-дисциплинираните и отлични деца. След завършване на трети клас, през 1885 година той напуска училище и е принуден от баща си да работи в дюкяна му, но желанието на младежа да бъде самостоятелен е силно и той става писар в Околийското управление. В периода 1889-1894 година, Христо Контев е активен член на просветното дружество „Развитие“ и допринася много за утвърждаването на театралното дело в града.
От септември 1889 до септември 1891 година отбива военната си служба в 23-ти Шипченски полк в Казанлък, където е писар в щаба на полка, благодарение на своя изящен краснопис. След като се уволнява работи като чиновник в акцизното отделение до 1897 година, а по-късно се установява в София, където е чертожник в Окръжното инженерство. По случай освещаването на българската църква „Св. Стефан“ посещава Цариград през септември 1898 година, откъдето известява приятелите си от Севлиево. В София става член на дружество „Юнак“ и се изявява като отличен гимнастик. Постепенно у него се заражда идеята да замине за Америка, но няма пари за път, а след като се сближава с мнозина български младежи, родом от Македония, решава да се посвети на обединението на България.
През 1902 година Христо Контев се запознава с дейците на Македоно-Одринската организация Борис Сарафов и Иван Гарванов и обладан от революционни чувства, които той таи още от детството си, преминава границата и със своите другари се насочва към Битолски революционен окръг, където работи за делото като четник и агитатор – участва често в престрелки с аскер и башибозук, а понякога обикаля Битолско и Ресенско, преоблечен с фрак и бомбе като американски кореспондент, за да организира борбата.
През януари 1903 година заедно с негови другари е нападнат в с. Избища край Ресен от турските власти, околните села Болно, Леорека /Лева река/ и Круше се вдигат в тяхна защита, а в завързалото се сражение Христо Контев е ранен тежко и едва се спасява чрез бягство в Княжеството, където се лекува в продължение на няколко месеца. След възстановяването си отново заминава за Македония, продължава революционната си дейност, но се разболява от гноен плеврит и през 1904 година се връща в България, за да го оперират. След като преживява и това изпитание, отново е в Македония, където е секретар и ковчежник в четата на Кръсте Българията, като такъв е охраняван денонощно от двама телохранители.
В този период животът му преминава в тайни скривалища и квартири на сподвижници и симпатизанти на Организацията. Такъв е и домът на учителя Никола Мильовски в с. Леорека, който разказва по-късно в органа на бившите Македоно-Одрински революционери – вестник „Илинден“, в броя от 14-ти януари 1923 година, че нощта преди смъртта, Христо Контев прекарва именно в неговата стая, в тъмнината едва не го заколва в съня си, измъчван от кошмари, а на сутринта съобщава на домакина, че има лошо предчувствие. През този ден, 23-ти февруари 1906 година, воеводата Кръсте Българията е в с. Круше по работа, а Леорека е оградено от турския аскер на Ниязи бей, който заповядва всички мъже на селото да излязат навън. Започва претърсване и изтезания на мирните жители, а Христо Контев и неговият помощник Йонче Келеменов, разбирайки че търсят именно тях, откриват стрелба, в която Контев е ранен в крака. Двамата скачат от втория етаж на къщата, където са се укривали, като в суматохата Келеменов успява да избяга. Тежко ранен, Контев се престорва на умрял и така дочаква нощта, когато една старица, баба Наумовица, му дава да пие ракия вместо вода и това вероятно го изтощава допълнително. Пълзешком, със сетни сили той достига до местната рекичка, където загубва съзнание, а на другия ден местните българи го намират обезобразен от турците и безжизнен. Самият учител Мильовски и няколко възрастни жени го погребват заедно с пребития до смърт жител на селото Тодор Цветков, а опелото на двамата, както и на другите загинали мъченици, извършва свещеник Димитър Икономов от с. Янковец.
В издадения през 1919 година албум „Македония в образи“ в раздела „Главните Македоно-Одрински дейци“, портретът на Христо Иванов Контев стои редом с Мише Развигоров от Щип, Михаил Даев от Стара Загора, Никола Кокарев от Ресен, Кръстю Асенов от Сливен и др. Така загива геройски, но днес тъне в забрава този достоен българин и син на Севлиево и Майка България.
Зареждане ...
