МИЛКА ДЕШЕВА
Слънце грее, гердан се люлее, тъпан бие, хоро се вие. А водещата, младо красиво момиче, облечено в народна носия, вече чете нечий поздравителен адрес с благодарствени думи към участниците. И обявява неговия край. Многобройната публика напуска салона на ДК „Мара Белчева“. А участниците, насядали на масите пред Дома, вече консумираха скромния обяд, предоставен им от Общината и Кметството в с. Кръвеник.
Де да беше истина този прекрасен финал на Събора на народното творчество „Бабан 2018“. Но за съжаление май само последното изречение отговаря на истината. И отличната водеща, разбира се. Все пак съборът се състоя, независимо от пълната незаинтересованост на севлиевската общественост, която не зачете събора, дали от неуважение към едно от най-големите богатства на България – народната песен или от недостатъчна осведоменост.
Не бяха малко селата, които подкрепиха традицията на събора и с участието си доказаха, че са последните мохикани, които радеят за българското, за живинката на своите обезлюдени села и за да гори огнището, наречено читалище. Селата Дамяново, Сенник, Шумата, Горна Росица, Крушево, Добромирка, Ловнидол, Градище, Петко Славейков, читалище „Зорница” от Габрово, гостуващата група от село Горски Горен Тръмбеш и др. Присъствието на млади участници, макар и твърде слабо – детската фолклорна група „Настроение“ с. Добромирка, детско-юношеската фолклорна група от Шумата и най-малкият участник – акордеонистът Борислав Кържев от Горна Росица, е искрица надежда, че приемственост има и българският фолклор няма да потъне в забрава. За съжаление броят на участниците в групите намалява прогресивно. Преобладаваха групи от по 5-6 изпълнители, като най-многобройната беше тази от Горна Росица – с 10 участници.
Огледало на съвременната действителност бяха двете хуморески, изпълнени от Пена Маринова и Мария Маркова. Последната, която е и ръководител на групата, е една дамяновска Стоянка Мутафова и нека бъде жива и здрава, да стигне и надмине годините на голямата актриса.
Съборът нямаше конкурсен характер. Всяка участвала група получи грамота. Но аз си избрах свои фаворити, с което не ангажирам никого. Това са женската и мъжка групи от Горна Росица, Цветана Караколева от Ловнидол като индивидуален изпълнител, Крушевската група, която макар и в непълен състав, изпълни блестящо емблематичната си песен „Суха съчка“, „Градищенските баби“, чиито две песни бяха автентични и местни и още един плюс, който слагам е за автентичните им носии. Носията носи духа на времето, с което е свързана. Един от най-важните елементи на някогашната българска носия е кърпата. А върху нея, точно над ухото, се е забождала китка, не само за украса, а и като израз на любовен копнеж. Кой знае защо днес жените изпълнителки на народни песни решиха, че кърпата ги грози, с лека ръка я свалиха и се закичиха с изкуствени венчета и цветя. А първото сваляне на кърпата някога от жените селянки е било признак на гражданеене.
Българските народни песни не са се свършили, нито пък са изпети всичките. Те продължават да бъдат едно море, пълно с бисери. Още в годините на Възраждането бележити български фолклористи като братя Димитър и Константин Миладинови, П.Р. Славейков, Васил Априлов и много други обикалят селата и събират троха по троха народни песни, за да не потънат в забрава. Да не се разпилеят. А те са неписаната история на България. Учени от БАН класифицират песните по видове и ги издават в цели 12 тома, всеки от по над 1000 страници, под името Българско народно творчество. Разгръщайки страниците на тези томове, човек сякаш потъва в друг свят. Този свят трябва да бъде открит, а многобройните, все още неизпети песни, да видят бял свят. А това в кратце означава още по-богат репертоар на певческите групи.
И накрая с болка ще кажа, че този събор беше едва ли не на патерици. Много от участничките, макар и с бастунчета, с гордост излязоха на сцената и загърбвайки болежките в колената и кръста доказаха, че все още могат да дадат нещо на своята мила България.
Зареждане ...
