Севлиево почете 155-ата годишнина от рождението на Мара Белчева. На мястото, където е бил родният дом на поетесата, домът, за който тя е бленувала в стиховете си, се събраха много севлиевци, членове на литературния клуб в града, участници в националния литературен конкурс за съвременна женска поезия „Мара Белчева“, писатели, поети, представители на културните институти. Кметът на община Севлиево д-р Иван Иванов положи венец пред паметната плоча на именитата ни съгражданка, а директорите на Градската библиотека Добрина Минкова и на Историческия музей Ивета Миленова разказаха за живота и творчеството й.
Мара Белчева е родена на 8 септември 1868 година. Нейното име носи Домът на културата в Севлиево, а до мястото на родния й дом е поставен барелеф, на централния градски площад, седнали на пейка с разтворена книга в ръка – са двамата с Пенчо Славейков. В нейна чест се провежда и Националният конкурс за поезия.
Малцина знаят, че Мара Белчева, която е сред първите български поетеси, е родена в едно от видните севлиевски семейства. Дядо й Хаджи Ангел Иванов е един от будните умове на своето време, за когото тя запазила ярък спомен. В средата на 19 век той издал шест псалтикии с църковни песнопения. Близки до нейния светоглед са и неговите мисли, записани в предисловията на творбите му: „Животът е тъй кратък, ние трябва преди всичко да гледаме да оставим добро име след смъртта си“. Чичо й Сава, секретар на севлиевския революционен комитет, е убит през Освободителната война. Баща й Иванчо Хаджиангелов е сред най-авторитетните българи в града, след освобождението е избран за председател на околийския съвет.
Малката Мария прекарала детството и ранната си младост в родния си град. Учила е в Хаджистояновото училище в Севлиево, завършила пети клас в гимназия в Търново. През 1883 г. умира баща й, семейството потъва в скръб, а безгрижното детство е отминало. Когато се завръща от Виена през 1885 г., Мара Хаджиангелова става учителка в Русе, а след това за кратко в София. Сгодява се и на 1 юни 1886 г. се омъжва за Христо Белчев, който през 1890 г. става министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов.
Съдбата е жестока към младото семейство – през 1891 г. Белчев е убит в атентат. Красивата, интелигентна и чаровна Мара Белчева е поканена за почетна придворна дама на княгиня Клементина. Скоро напуска бляскавия светски живот и заминава да следва модерна филология в Женева. През 1903 г. отново е в София и среща Пенчо Славейков, с когото се познават от деца. Духовното привличане между тях било толкова силно, че до самата смърт на Пенчо Славейков останали неразделни.
Окуражена от Славейков, Мара Белчева открива в себе си поетесата. Сътрудничи на списание „Мисъл”, издавано от няколко големи личности на българската литература и култура, обединени в кръга „Мисъл”- Пенчо Славейков, д-р Кръстев, Пейо Яворов и П. Ю. Тодоров. Освен някои свои стихове, тя публикува и преводи. По-известните и по-обемни произведения, които тя превежда през годините са философската поема „Тъй рече Заратустра” на Ницше и драмата „Потъналата камбана” на Хауптман. Поезията й е повлияна от времето. Философските размишления не са й чужди, но от цялото й творчество лъха нежност и женска чувственост, която вълнува и днес. Тя с носталгия описва картини от родното Севлиево, дома, близо до реката и стария каменен мост:
“За къщицата тамо край реката бленувам, за детинските нощи, старицата и аз до нея в къта, в огнището отпреде ни пращи и буйно лумнал огън се разгаря, главня подава огън на главня… Огнището и къщицата стара, ах, с никоя не мога да сравня!”
След смъртта на своята сродна душа, през 1913 г. животът й се преобръща за пореден път и тя отново приема предизвикателствата на съдбата. От 1918 до 1931 г. Мара Белчева издава три стихосбирки „На прага стъпки”, „Сонети” и последната, „Избрани песни” през 1931 г. През 1923 г. тя с голяма любов подбира, пише предговора и издава „Избрани съчинения” на Пенчо Славейков. През десетилетията постепенно успява да спечели благоразположението на критици и публика, за да заеме мястото си сред първите български поетеси.
Животът й е многолик – понякога спокоен и весел, по-често болезнено труден. „Родих се да живея в бури” е нейно стихотворение, станало емблематично за творчеството и драматичните събития в живота. Мара Белчева е продала дома си в София, за да осигури средства за лечение на своя „спътник в живота” Пенчо Славейков. Тя остава да живее под наем до 16 март 1937 г., когато известната поетеса, истинската европейка по образование и по дух, красавицата и „трагическата нимфа” на своето време, склопява очи, за да остави след себе си своите „песни” и своето име, известно на всеки.
Фотограф Петър Събев
Зареждане ...
