Решаването на водния проблем на Севлиево отново влезе в предизборната риторика на някои от кандидатите за местната власт. Въпреки че през последните години вестник „Росица“ редовно е информирал за хода и изпълнението на проекта за подмяна на преносните водопроводи – главна причина за течовете на питейна вода и последващите водни режими през летните месеци, липсата на водоснабдяване за някои села и през тази година, наложи отново да говорим по темата с инж. Мирослав Банков, специалист „Инвеститорски контрол на строежа“.
-Г-н Банков, архивите на вестника сочат, че за първи път проблема с водоснабдяването на Севлиево е поставен от местната власт още през 1885 година, но явно не е намерил решение, след като съществува и днес. Като специалист в тази област кажете, кога всъщност е започнало реалното решаване на проблема?
-В интерес на истината, следва да се припомни, че след като в края на 30-те години на миналия век, е било изградено дренажното водохващане в непосредствена близост до река „Чопарата“, помпената станция към него, напорния водоем на съседния хълм от източна страна, преносния водопровод през река Росица. За укрепването му е бил изграден и прага над старата градска баня. Разпределителната мрежа е била от манесманови тръби по основните улици в старата градска част. В последствие тя е била доизградена по второстепенните улици с етернитови тръби. Това е било сравнително добро решение още тогава на проблема. Наличното водно количество от този подземен водоизточник е било напълно задоволително за стандарта на живот в ония години.
Впоследствие и след бурната индустриализация на града в края на 40-те години, потребностите от допълнителни водни количества за новите фабрики и заводи нараснали значително, което наложило изграждането и въвеждане в експлоатация на допълнителни водоизточници като дренажното водохващане „Чешме дере“ – от една страна. От друга, след като в края на 50-те години била изградена и въведена в експлоатация водоснабдителната група „Севлиево – Велико Търново“, градът получил възможност за допълнително водоснабдяване с балканска вода от откритите речни водохващания към онзи момент на река „Видима“ (след изтичането на ВЕЦ „Видима“) и река „Росица“ в м. Лъгът, над с. Валевци в Севлиевския Балкан.
За съжаление в същото време, случайно или не, се е стигнало до непоправимо замърсяване с нефтопродукти от находящите се в непосредствена близост резервоари за мазут на Керамичната фабрика и по този начин градът е загубил тази възможност за водоснабдяване.
-И какви са последствията от това?
-Всъщност от тогава датират станалите традиционни водни режими в града и селата, присъединени към двата преносни водопровода – Довеждащият водопровод от ВЕЦ „Видима“ до ПСПВ – с. Стоките и Магистралният водопровод от ПСПВ – с. Стоките до гр. Велико Трънво, по които се е подавала пречистената питейна вода след Пречиствателната станция в с. Стоките.
Причината за това е обстоятелството, че основното предназначение на водоснабдителната група „Севлиево – Велико Търново“ е било за питейно – битово водоснабдяване на Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец и селата, присъединени към преносния водопровод от с. Стоките до Велико Търново. В проекта е било предвидено едно сравнително малко водно количество, което да се подава по източното водопроводно отклонение за с. Богатово и за гр. Севлиево от порядъка на едва 45,70 литра в секунда.
-Какви действия са били предприети тогава за компенсиране на тези загуби от замърсената вода в основния водоизточник?
-Това е наложило ускорено изграждане на ново отклонение от Магистралния водопровод за гр. Севлиево и ново водохващане на река „Багарещица“ в м. Лъгът над с. Валевци в Севлиевския Балкан, но въпреки всичко това наличните водни количества през летния сезон се оказали недостатъчни за да осигурят непрекъснатост на водоснабдяването към всички присъединени към Магистралния водопровод населени места и това наложило въвеждането на сезонно режимно водоснабдяване. Моите спомени за онова режимно време в края на 70-те години на миналия век, са че когато учех в Старопрестолния град през седмица в града нямаше вода през деня, а тя идваше в малките часове и всеки пълнеше качета и бидони, а когато си идвах през почивните дни в Севлиево, вода имаше само в градските бани и там ходехме да се къпем и това си беше голямо и колоритно преживяване, щото се чакаше ред …
-Недостигът на вода е наложило изграждането на двата хидровъзела: „Йовковци“ за водоснабдяването на общините Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец и „Бяла“ – за населените места в общините Севлиево, Габрово, Дряново и Велико Търново. Но съдбата на двата хидровъзела е различна през годините. Защо?
-Изграждането на Хидровъзел „Йовковци“ е започнало значително по-рано и към края на 80-те години на миналия век вече е било в достатъчно напреднала фаза, позволяваща вече оттам да бъдат водоснабдявани почти всички населени места в трите общини на Велико Търновски окръг, с изключение на селата, присъединени към Магистралния водопровод. В същото време изграждането на Хидровъзел „Бяла“, в частта му за язовир „Бяла“, успяло да стартира едва през 1989 г., при това с крайно незадоволително финансиране, непозволяващо интензивно изграждане на язовирната стена и преливно – изпускателните съоръжения към нея, и бива спряно окончателно през 1997 г. от правителството на Жан Виденов заедно със строителството на всички останали язовири, изграждани в България към онзи момент от двете специализирани държавни предприятия „Хидрострой“ и „Хидроизграждане“.
Тук е мястото да се отбележи, че благодарение на традиционната предприемчивост на местната изпълнителна власт в община Севлиево по нова време, която успяла да мобилизира за работа на терен значителна част от местното население, междувременно били изградени напълно пет съществени и значими подобекта от Хидровъзел „Бяла“, а именно: Второ открито речно водохващане на река „Багарещица“ в м. Лъгът, над с. Валевци в Севлиевския Балкан; Открито речно водохващане на река „Бяла“, над с. Валевци в Севлиевския Балкан; Довеждащият водопровод от яз. „Бяла“ до ПСПВ – с. Стоките“; Западният водопроводен клон от ПСПВ – с. Стоките“ до НВ „Запад“ в гр. Севлиево; НВ „Запад“ в гр. Севлиево с вместимост 11000 куб.м. и ПС „Група Сенник“.
Недостигът на необходимите финансови средства, предоставяни от държавата бил компенсиран чрез целево съфинансиране с общински средства, набирани чрез въведен извънреден местен данък, наречен „Самооблагане“.
-А след 1989 година как са се развивали процесите за решаването на водния проблем на Севлиево?
-Логично и очаквано новата демократично избрана местна власт, която поела управлението на общината в началото на 90-те години на миналия век (1992/1995 г.), също оставила значими следи в неспирния устрем на севлиевци да решат трайно и устойчиво този превърнал се за тях в хроничен проблем с водоснабдяването, продължаващ вече няколко десетилетия. За хубаво или лошо техният управленски мандат съвпаднал с може би най-сушавия период през този век (особено през 1993/1994 г.) и това допълнително ускорило предприемането на всички възможни да бъдат реализирани в краткосрочен период мерки и действия, които да подобрят водоснабдяването, в т.ч.:Изградено и въведено в експлоатация беше ново открито речно водохващане на река „Зелениковец“ в м. Лъгът, над с. Валевци в Севлиевския Балкан; Възстановено и въведено в експлоатация беше откритото речно водохващане на река „Багарещица“ в м. Лъгът, над с. Валевци в Севлиевския Балкан; Реконструирана беше машинната част във Филтърния корпус на ПСПВ – с. Стоките, Доизградено и въведено в експлоатация беше допълнителното (аварийно) водоснабдяване на гр. Севлиево и селата от ВГ „Сенник“ (Сенник, Хирево, Корманско, Ряховците и Петко Славейков) от шахтовите кладенци и БПС към тях“, като тук съществен принос има и местния бизнес, който заедно с общината и ВиК дружеството осигурили необходимото съфинансиране. Реконструирани бяха двете съществуващите дренажни водохващания („Чешмите“ и „Гюр чешма“) на с. Дамяново; Изградено и и въведено в експлоатация беше Открито речно водохващане на р. „Слатински дол“ с тръбна деривация до помпената станция на ТКЗС в с. Бериево.
За първи път започна да се използва изкуственото подхранване с условно чиста вода (от НС „Крапец“ и от НС „Видима“) на подземните водни тела, в които са изградени каптираните извори за водоснабдяване на с. Градище и шахтовите кладенци за допълнително (аварийно) водоснабдяване на гр. Севлиево и селата от ВГ „Сенник“ (Сенник, Хирево, Кормянско, Ряховците и Петко Славейков); Изготвен беше инвестиционния проект за зониране и диспечеризация на водопроводната мрежа в гр. Севлиево, за който беше доставено основното машинно оборудване, необходимо да бъде монтирано в предвидените 12 броя разпределителни възли, от който бяха изградени два разпределителни възела и подменени двата водопровода по ул. „Христо Спиридонов“.
-Непредубеденият читател ще каже: „Свършена е много работа, но проблемът с водоснабдяването не е решен!“ Защо?
-За съжаление, освен подменената водопроводна мрежа в северната зона на града (с финансиране по ФАР), изключително неудачната подмяна на част от старите етернитови тръби на Магистралния водопровод, в участъка „Буря-Добромирка“ с нови, които са със значително по-малки диаметри. Неправомерно изградения в чужд имот Преходен водоем към ПС „Група Сенник“, изграждането на градската пречиствателна станция за отпадни води с главните събирателни колектори към нея и двете канализации в селата Сенник и Ряховците, които вместо да решат, създадоха по-големи проблеми с отпадните води, не мога да се сетя и да посоча нищо друго, направено от местната изпълнителна власт и общинското ВиК дружество „Бяла“ ЕООД в четирите си управленски мандата в периода от 1996 г. до 2011 г., с което да се подобри трайно и устойчиво водоснабдяването в общината. Тъкмо напротив – в този период бяха изоставени на произвола на съдбата редица местни водохващания, като:Старото дренажното водохващане на с. Градница; Каптиран извор „Погледец“ с помпената станция на с. Дамяново; Каптиран извор „Дълбоки“ с помпената станция на с. Крушево; Каптиран извор „Недина дупка“ с помпената станция на с. Младен; Открито речно водохващане на р. „Слатински дол“ с тръбна деривация до помпената станция на ТКЗС в с. Бериево.
И след средата на 2000 г. позабравените ежегодни режими на водоснабдяване отново се завърнаха с пълна сила – с дежурното оправдание: „Докато Държавата не ни направи язовира – така ще е …“
Зареждане ...
