МАЯ ГАНЕВА
– Празнувате своя 70-годишен юбилей. Хубав ли е животът от височината на тези седем десетилетия, г-н Темелски?
– Не обичам да празнувам юбилеи. Това е излишен шум и парад на суетата! Наистина преди животът беше по-хубав, защото бяхме млади и волеви оптимисти! Сега нещата коренно се промениха и ние, замесените от старото тесто, се чувстваме като изоставени и пренебрегнати! Аз съм историк, а историята е песимистична наука, така че гледам на новостите доста скептично и критично. Техническият прогрес е явен и полезен, но всяка жаба да си знае гьола!
– Повод за равносметка ли е този юбилей или Ви е рано за нея?
– В интерес на истината си правя равносметки всяка изминала година. Така че този мой юбилей е поредната редовна равносметка. Но от многото равносметки все не ми излизат сметките!
– Независимо че сте познат на мнозина, как бихте се описали сам с няколко думи?
– „Които ме познават, нека станат прави! А които не ме познават и те да станат, за да ги видя по-добре!“. Аз съм голям зевзек и обичам да се будалкам с околните и със себе си най-вече. Трудно ми е сам да описвам кой съм, но в интерес на истината се чувствам като „Изоставено плашило в обран бостан!“. Има една стара поговорка, че „Пуйче и Христо трудно се отглеждат, но като ги отгледаш, пишман ставаш!“. Затова често съветвам хората около себе си да не се занимават с мен, че пишман ще станат. Което куче ме е залаяло, все е побесняло!
– Спомням си, че преди 10 години, за 60-ия си юбилей, написахте книгата „Първата четвърт“. Да очакваме ли нейното продължение сега?
– Да, тогава получих вдъхновение и описах с ярки хумористични краски първите 25 години от живота си. Имах намерение да продължа с „Втората четвърт“, а след това и с „Третата четвърт“. Но от известно време съм изпаднал в идейна и творческа тъпота и работата е почти замряла. Надявам се обаче скоро да ме осени Светият Дух и да продължа писането.
– Връщам ви назад във времето, през 80-те год. на 20 век сте били част от екипа на Историческия музей. Тогава напускате и заминавате за столицата. Съжалявате ли за това си решение?
– В Музея постъпих през пролетта на 1976 г. и работих до лятото на 1982 г. Мои колеги бяха Йончо Панов и Симеон Симеонов. Още оттогава се занимавах със сериозна научна работа и вече бях зачислен на свободна аспирантура към софийския университет „Св. Климент Охридски“. Мой научен ръководител беше големият възрожденски историк проф. д-р Николай Генчев, а мой „духовен отец“ – академик Васил Гюзелев. Благодарение на тях пътят към голямата наука ми беше предопределен и трябваше да напусна Музея и родния си град, за да се развивам в научно отношение. Така че не може и дума да става за някакво съжаление. Даже още си спомням думите на покойния директор на Музея Йончо Панов, който често ми казваше: „Христо, ти си способен историк и бягай оттук, защото останеш ли, провинциално бюрократичната система ще те изхаби и смаже, и нищо няма да постигнеш!“. Мисля, че коментарът на това е излишен!
– Как изглежда Севлиево днес от жълтите павета? Променя ли се градът ни към по-добро?
– Въпреки че напуснах Севлиево преди 36 години, никога не съм прекъсвал пъпната си връв! В родното си село Шумата си построих къщичка и редовно си идвам по Коледа, Великден и за по-дълго време през лятото. Наистина градът се промени много! Ама наистина много! Тук почти няма безработица; изгради се модерен мотополигон; старите казарми станаха чудесен парк; преобрази се площадът; изникнаха големите хипермаркети; подобри се значително градската инфраструктура и още много други неща. Севлиево стана наистина един хубав и модерен град и се гордея с това, че съм севлиевец!
– Благодарение на коментар във Ваше интервю за в. „Росица“, в който заявихте, че е срамота град като Омуртаг да има сборник за османския си период, а Севлиево да няма, родолюбиви севлиевци се заеха с каузата да съберат пари за написването и издаването на сборник с османски документи. Това накара ли Ви да се гордеете със съгражданите си?
– Направо бях изненадан когато десетина дни след публикуване на интервюто ми, група родолюбиви ентусиасти ми се обадиха по телефона и поискаха среща с мен. Отидох веднага и ми стана приятно, че още има истински родолюбци. Но без да обиждам някого, когато работата опря до събиране на средства за превода на документите, ентусиастите пооредяха. Без да преувеличавам, останаха само 3-4 души. Един от тях се оказа най-печен и упорит, и благодарение на него средствата бяха събрани и преводът на документите и съставянето на сборника е вече факт! Понеже този родолюбец е доста скромен и не иска да му споменавам името, ще си позволя само да кажа: „Благодаря ти Е. Б.! Без твоето постоянство и себеотрицание нищо нямаше да стане!“.
– Кога ще можем да разгърнем страниците на сборника?
– С колегата проф. Стефан Андреев отдавна завършихме окомплектоването на сборника и го изпратихме на „главните“ инициатори в Севлиево, които от своя страна са го предали за печат. Чакаме да видим коректурите и тогава ще започне отпечатването му. Краят вече се вижда…
– Имате предпочитания към издирване на нови източници, с афинитет към историческото изворознание. Не Ви ли доскучава ровенето в прашни архиви и взирането в лошо съхранени микрофилми?
– Академик Васил Гюзелев, който както споменах е моят духовен отец, още в началото на кариерата ми ме съветваше, че е по-добре да издиря и издам някой извор (т. е. източник, документ), отколкото да напиша две-три книги с преповтаряне на вече известни неща. Послушах го и не сбърках. В прашните архиви, в полутъмните църковни и манастирски библиотеки, открих и публикувах доста интересни документи, кондики, приписки, дневници, спомени и пр. Така те станаха достояние на много колеги и други научни работници, които ме споменават с благодарност в публикациите си. Моята работа е и мое хоби, така че никога не ми доскучава.
– Автор сте на множество научни трудове, монографии и книги. Наричат Ви „Изследовател на Българската екзархия“. Кое Ви подтикна да фокусирате дейността си към българските манастири и православното духовенство? Върху какво работите сега?
– Без да се хваля, вече имам написани около 40 книги, над 700 студии и статии, и около 40 сценария за документални филми. Също така съм участвал в над стотина научни форума (конгреси, конференции, юбилейни чествания и пр.). Още като студент във втори курс (1975 г.) направих първата си научна публикация за патриарх Йоаким І. Църковната история ме привлече със своята специфична романтика, с многото си документи и обширно поле за изследване. А освен това изследователите на църковното ни минало по това време се брояха на пръсти. След това се захванах с историята на Батошевския мъжки манастир „Успение Богородично“ – това беше и темата на дипломната ми работа. Написах и защитих дисертация за Великотърновските манастири през Възраждането. А темата на хабилитацията ми беше участието на Великотърновските манастири в национално-освободителните борби. С постъпването ми на работа в Църковноисторическия и архивен институт, се залових сериозно с историята на Българската екзархия (1870 – 1953 г.) и така вече 34 години работя на това поприще. В момента завършвам един капитален труд за историята на софийския катедрален храм „Св. Неделя“, който се оказа, че води началото си още преди официалното признаване на християнството. Подготвил съм и предавам за печат второ преработено и допълнено издание на историята на софийския храм „Св. Николай Нови Софийски“ – посветен на един новомъченик, пострадал заради православната си вяра на 17 май 1555 г. Имам почти готови още няколко изследвания, които живот и здраве, ще издам следващата година.
– Повече от 30 години ръководите Църковноисторическия и архивен институт при Българската Патриаршия. Как мислите, днешният българин търси ли упование в Църквата или е по-скоро атеист?
– Вече станаха 32 години откакто ръководя този институт. Аз съм църковен историк и се занимавам с научни изследвания за институцията Българска православна църква и нейните подразделения и дейци, а не със статистика кой и за какво ходи в храма (черквата). Естествено за толкова години имам и преки наблюдения за това, което ме питате. По принцип българина през вековете винаги е бил с умерена религиозност и е посещавал храма само на големи празници. Периодът на социализма почти унищожи и тази религиозност и хората станаха не атеисти, а безверници. След демократичните промени вратите на храмовете бяха широко отворени и народът се насочи към тях. Обаче появилият се разкол и разните секти допринесоха за изпитание на вярата и до нов отлив от черквите. Липсата на вероучение в училищата също пречи на младото поколение да се запознае подробно с историята на религиите, с корените на православната вяра, с християнския морал и духовните ценности, с църковното изкуство и прочие. Също така и атеистичната семейна среда има голяма вина за християнското възпитание на подрастващите.
– Кой е най-големият връх в живота Ви?
– Понеже споменах, че съм зевзек, искам да кажа, че върхове не съм покорявал, а изкачвам само баири и слизам по стръмни урви! В научно отношение най-големият връх е откриването, разчитането и издаването на огромния дневник на екзарх Йосиф І. Това беше наистина капитален труд, който получи признание дори от „враговете“ ми. А в личен план за връх смятам семейството си, което с Божията помощ се сдоби с двама сина (Петър и Иван), които отгледахме, възпитахме и изучихме!
– А какво не успяхте да свършите през тези 70 години? Съжалявате ли за нещо?
– Наистина амбициозният човек желае да постигне много неща, но не винаги успява. Доволен съм от себе си, че това, което си поставих на времето като цел, макар и с големи усилия и с Божията помощ, успях да го реализирам. Не съжалявам за нищо, защото такава съдба ми е предопределил Създателят, за което съм му благодарен!
– Как ще отбележите юбилея си? Какво си пожелавате за празника?
– Вече споменах, че не обичам шумотевиците около юбилеите и празниците и се стремя да ги избягвам. И сега се получи така – „избягах“ от столицата на спокойствие в родното си село Шумата (основано от мои прапрародители преди около 200 години). Вероятно в тесен семеен кръг ще отбележим съвсем скромно тази моя юбилейна годишнина.
Пожелавам си да съм жив и здрав, и с бистра памет, за да мога да дозавърша редица мои изследвания и да се порадвам на внуците си…
Зареждане ...
