МИНКА МИНЧЕВА
-Г-н Илиев, 2017 бе първата година от втория четвърт век на национален парк „Централен Балкан“. С какво беше тя по-различна от другите години?
-Наистина 2017 г. е по-различна от останалите, защото бе годината, в която Дирекцията на Националния парк направи две сериозни крачки към утвърждаването на защитената територия в международен план – получи признание от Организацията за образование, наука и култура на ООН – ЮНЕСКО. През 2017 г. буковите гори в резерватите на Парка бяха включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, като част от серийния обект „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони на Европа“, а „Централен Балкан“ бе одобрен за биосферен парк по програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“.
-Защо е важно включването на „Централен Балкан“ в ЮНЕСКО?
-Важно е поне по две причини, свързани с международно признание. Едната е признание за качествата на природата в Парка, другата – оценка за доброто управление на защитената територия. Имах честта и удоволствието да присъствам на 41-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО в Краков, когато бе одобрено разширението на обекта на световното наследство „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“, като част от този обект са вековните букови гори от резерватите на „Централен Балкан“. Този обект от Списъка на световното наследство включва 77 компонента, разположени на територията на 12 европейски държави, в това число и в България, която е представена от буковите гори в нашите девет резервата. Разширеният сериен обект е важен, защото взети заедно, тези букови гори дават цялостна представа за еволюцията и въздействието, което буковите екосистеми са имали върху развитието на Европа след последния ледников период. Той представлява изключителен пример за незасегнати, комплексни гори в умерения пояс, които демонстрират разпространението на европейския бук на Стария континент. Уникален за обекта е и големият брой участващи държави (България, Австрия, Албания, Белгия, Румъния, Словения, Испания, Италия, Хърватска, Украйна, Словакия и Германия) – прецедент в историята на Конвенцията за световно наследство.
-Каква територия заемат горите от „Централен Балкан“, включени в обекта?
-Включените в обекта букови гори от „Централен Балкан“ заемат почти 11 хил. ха, което е около 55% от резерватната площ и над 15% от общата паркова територия. Те са признати като гори с необходимите качества за Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, тъй като са представителни, вековни, с високо биоразнообразие, строг законов статут, съгласно националното законодателство и в лицето на Парковата дирекция – с утвърден управленски механизъм, който гарантира опазването им. Включването на България в европейския сериен обект на световно наследство на ЮНЕСКО е поредно признание за уникалността на българската природа, за традициите и държавната политика в нейното опазване. Висока оценка за съхранената дива природа в парк „Централен Балкан“ – национално богатство и възможност за регионално устойчиво развитие.
-Всъщност, доколкото знам, програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“, така наречената МАБ, е свързана с местните хора. Каква е връзката на биосферния парк „Централен Балкан“ с регионалното развитие?
-Права сте, биосфреният парк има връзка с регионалното устойчиво развитие, нещо повече – той е създаден като едно цяло с местни общности от крайпарковата територия. ЮНЕСКО одобри обявяването на „Централен Балкан“ за биосферен парк на 29-ата сесия на Междуправителствения координационен съвет по програмата „Човекът и биосферата“, състояла се в Париж от 12 до 15 юни. Номинирането на национален парк „Централен Балкан“ за биосферен парк от нов тип – съгласно изискванията и принципите на Севилската стратегия, бе подкрепено от общините Троян, Севлиево, Павел баня, Карлово и Антон. Подкрепата им показа, че местните общности и отговорните държавни институции в тези общини разбират предимствата на залегналата в Севилската стратегия концепция за съвременните биосферни резервати като инструмент за устойчиво развитие на регионите, основаващо се на чиста и съхранена природа и на производството и предлагането на сертифицирани местни продукти и регионални марки с висока добавена стойност.
-Но и преди това на територията на Централен Балкан имаше зони, които бяха обявени за биосферни резервати – спомням си за „Джендема“, за „Царичина“….Каква е разликата сега, какви нови функции се възлагат на новообявените биосферни територии, в които попада и община Севлиево?
-Да, в продължение на почти 40 години – от 1977 г., в Националния парк имаше четири биосферни резервата – „Боатин“, „Царичина“, „Стенето“ и „Джендема“. През това време тези резервати изпълняваха основно опазваща – „консервационна“ и „логистична“ функция за опазването на биологичното разнообразие – генетични ресурси, видове и екосистеми, осигуряваха условия за научни изследвания, мониторинг и образование. През годините концепцията за биосферните резервати се развиваше съобразно съвременните предизвикателства. Постепенно на преден план излиза човекът и взаимодействието му с природата. Първоначалната функция на биосферните резервати се е надградила – и от чисто „консервационна“ и „научна“, е преминала и към „функция на развитието“, ориентирана към устойчивото ползване на природните ресурси.
-Означава ли това, че е възможно да се използват природните ресурси и за развитие на икономиката?
-Ефективното управление на биосферните резервати предполага участие на заинтересованите страни за постигане на устойчив баланс между опазването на биоразнообразието, икономическото развитие и съхраняването на културното наследство и справедливата подялба на ползите от управлението на територията.
-Какво означава получаването на този сертификат от ЮНЕСКО за екипа на НП “Централен Балкан“, който ръководите?
-Решението на ЮНЕСКО за одобряването на биосферен парк „Централен Балкан“ приемаме като знак за международно признание, че защитената територия се управлява по целесъобразен и устойчив начин, съгласно националното законодателство и в съответствие с общоприетите принципи за добро управление.
-От това, което ни разказахте, разбирам, че изпращате една добра година. Какво предстои?
-Разбира се, ще продължаваме да изпълняваме задачите си, свързани с опазването на защитената територия. Но предстои и нещо особено важно, свързано с регионалното развитие, с процесите по утвърждаването на биосферния парк „Централен Балкан“. Биосферният парк обхваща площ от над 369 000 ха. В нея са обособени три зони. Сърцевинна, която включва деветте резервата; буферна – територията на Националния парк извън резерватите и преходна, териториите на общините, граничещи със защитената територия – Троян, Севлиево, Павел баня, Карлово, Сопот и Антон. В тези зони се изпълняват и трите функции на биосферния парк – консервационна, развиваща и логистична.
Основното, което предстои в близките месеци, е създаването на колективен орган за управление на биосферния парк, орган, който да планира и координира дейностите с участието на всички заинтересовани страни. Други важни стъпки са изготвяне на правила за присъждане на специфичното за биосферния парк „Централен Балкан“, лого и разработване на регионални марки за местни продукти. Нещо, съм което отсега има заявен интерес от бизнес средите.
Зареждане ...
