Кристина Тотева: “Нека сме добри! Нека сме силни! И нека добрите хора около нас са много!”

Първият разговор с Кристина Тотева за представяне на творчеството й на страниците на вестник „Росица“ беше миналата година, по това време. Тя съобщи, че пише поезия и желае да публикуваме някои от стихотворенията на страниците на вестник “Росица”, ако преценим, че са добри. Но срещата се осъществи преди няколко дни, когато тя донесе много дълъг списък на престижни награди, с които нейни стихотворения и разкази са били отличени на различни литературни конкурси. Каква по-добра оценка за творчеството на един автор?
-Коя е Кристина Тотева?
-Родена съм и живея в град Севлиево. Харесвам града си, защото тук са корените ми. Според мен, там където е закърмен коренът на човек, там са и най – силните му усещания и наследствено битие.
Завърших Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ със специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“, на по – късен етап защитих магистърска степен по „Психология“.
Първоначално моят път в образованието започна в детска градина „Слънце“. Оттам са първите ми мили спомени от работата и обгрижването на децата. Незабравими и съкровени спомени, които завинаги ще останат част от моя живот. В момента работя като старши учител в начален етап в ОУ „Стефан Пешев“ в нашия град, сред екип от професионалисти и най – вече усмихнати, и добронамерени хора. Аз обучавам и възпитавам учениците си на доброта, толерантност и усмивки.
-От кога пишете стихотворения?
-По мои наблюдения пишещите започват да творят още в ранна възраст, въпреки, че има и изключения. И аз като първите започнах в детските си години. Първото стихотворение, което написах нарекох „Живот“. След него се заредиха едно след друго още много. Всички те, пропити от емоцията на израстването ми като човек и личност. На по – късен етап, от сравнително скоро, се потопих и в магията на писане на разкази.
-Какво Ви носи участието в конкурси и печеленето на престижни награди?
-Участието в конкурси и печеленето на награди, само по себе си, е предпоставка човек да осъзнае своето място и личността си като индивид с определени способности. Всеки човек има ценностна система и творчески наченки. Важното е да ги открие и да им даде основание „да дишат“. Лично на мен, участията в конкурси ми носят духовна наслада и удовлетвореност. Носят ми усещането, че съм човек със силни емоции, които пресъздавам на белия лист.
-Какви теми избирате за сюжети на вашите стихотворения?
-Темите в моите стихотворения и разкази не са избрани целенасочено. Всичко става спонтанно и непринудено. Срещата с хора, разговорите с тях, природата, всекидневните емоции са в основата на моите творби. Всичко може да събуди емоцията, стига човек да го гледа през своите очи и през своята същност.
-Имате ли издадени книги?
-На този етап нямам издадена книга, но мисля, че моментът това да се случи наближава. Обмислям дали да е проза или поезия. Всичко се случва, когато е точното време. Необмислени неща не правя. Всичко трябва да е на ниво, завършено, престижно. Работя по въпроса и смятам, в най – скоро време, да имат реализация проектите ми.
-Кое е стихотворението, с което ще се представите на читателите на в.“Росица“?
-За представянето си пред читателите на вестник „Росица“ избрах три стихотворения. Първото съм посветила на Стефан Пешев. Той е герой, въплътил в себе си смелост, воля и чистосърдечие, и е част от миналото и историята на града ни. Не на последно място, нашето училище носи неговото велико име. Второто стихотворение съм посветила на всички хора, които усещат и запазват детското в себе си, и продължават да гледат света с добронамерените детски очи. Третото съм посветила на най – святото име, МАЙКАТА. Този ангел и пазителка е нашата опора, нашата подкрепа и стълб в израстването ни, и осъзнаването ни като личности. Майките са свети и незаменими. Дори да не са край нас, те винаги бдят.
Искам да отправя своето пожелание по случай наближаващите семейни празници. Нека сме добри! Нека сме силни! И нека добрите хора около нас са много!
Благодаря, че ми предоставяте възможност да се представя пред своите съграждани.

На Стефан Пешев

Паметта геройска няма да увехне,
няма да остане само спомен бял.
На листите с буквички велики
име, подвиг ще творим.

В паметта ни българска, сърдечна,
в сърцата ни смирени и изпълнени с любов,
дело истинско, геройско и велико
ще запомним и ще тачим всеки ден.

Ний деца сме, синове и дъщери
на народ велик, и мъдър, и всесилен.
Носим смелите и верните души
на предците ни, от миналото скрити.

Градът ни слави се с името на Стефан,
герой велик и с младост окрилен.
Герой обречен да е мъдър и всесилен,
герой, окичен с лавров ден.

Училището ни, велико, всеотдайно
зове се с името на тоз герой.
И като него с благи думи приласкава
деца, учители и всички в едно.

Гордеем се, че сме родени
на таз земя и в този град.
Ще пишем, ще рисуваме окрилени
училище и име в порив млад.

ЗАВИНАГИ ДЕТЕ

Затварям пръсти и притискам
едно дете останало в мен.
Едно сърце от миналото чисто,
лице, изгряло като светъл ден.
В миналото ме изгарят
светли спомени и дни.
Дете, притихнало в обич
и любов, и нежност, и лъчи.
Пристанище семейно в безкрая,
ръце, протегнати без самота.
Надежда, песен и оная
свидна, мила, майчина сълза.

Жена, останала завинаги дете..

 

МАЙКИТЕ

Майките са ангели с едно крило,
а другото е с техните деца.
Заедно те са символ на добро,
което диша и живее с две сърца.
Майките са вяра безрезервна
в името на новия живот.
Те бдят като орлица вярна
и са жертвоготовни до гроб.
Майките са любовта всевечна
в името на техните деца.
Те са обич и готовност вечна
да прегръщат с майчината си ръка.