ЕВГЕНИ ПЕТРОВ
Мине се не мине и някой се сети да коментира колко време ще изкара това правителство. Впрочем това е най-задавания въпрос за всеки кабинет извън служебните, но и там в последно време нищо не е сигурно.
Темата обаче е важна, защото почти не остана политик, или анализатор, който да не признае, че през последните 4 години меко казано доста я оплескахме, а примерите са навсякъде. Градове и села на воден режим, разбити пътища, енергетика в криза и дългове, които ще завещаем на децата си. И в основата на това буксуване като Москвич в кален коловоз бяха безкрайните предсрочни избори, които между другото ненужно глътнаха близо милиард народна пара.
Нещата лека-полека започнаха да потръгват, въпреки, че е много рано за оценки и това се дължи именно, защото най-после имаме правителство, зад което има парламентарно мнозинство, което да носи политическата отговорност. Именно те ни трябват, за да се задвижи напред държавата. Ако се случи мнозинството да се разпадне след два-три месеца, не само ще се върнем в изходна точка, но ще прибавим още една пропиляна година. Ще забравим и за еврото, и за малкото останали пари, които можем да получим от Брюксел. Ето защо е важно колко ще го бъде.
Да се опитам да отговоря оптимистично, въпреки че в политиката сме нещо като САЩ – страната на неограничените възможности, в смисъл всеки може да си прави каквото му хрумне и затова прогнозите са много трудни.
Първо – разединената опозиция. Толкова разединена и враждуваща помежду си, че просто няма как един вот на недоверие на Росен Желязков да поиска, защото никой няма необходимите 48 гласа. А сред последните гаменски изяви на „Възраждане“ и заканите на Костадинов, и за каре белот хора не могат да се съберат.
Второ – никой няма интерес да клати лодката. Едно, защото никой не иска да е начело на държавата в такава тежка, рискова и неустойчива среда както във вътрешен, така и в международен план. И още, защото този, който предизвика предсрочни избори ще бъде наказан сурово от избирателите, защото ни дойде до гуша от скандали, вражди, взаимни обвинения и кухи обещания, докато копаем дупка в морето.
Трето – последното социологическо проучване на една от големите агенции – „Галъп“ показва не само, че картината от миналите избори ще се повтори, но и че ГЕРБ увеличава преднината си, както и „Ново начало“ на Пеевски. А това е кошмар за основния им опонент в последните години – т.нар. „добри сили“ от ППДБ. Практиката сочи, че в подобна ситуация на електорален спад единственият шанс да си повишат рейтинга е именно като опозиция. Но опозиция смела, умна и градивно-критична, а не на всяка цена против всичко, както се очертава да постъпят с бюджета.
Четвърто – самият Борисов заяви, че ще стиска зъби до приемането ни в еврозоната, което може да стане най-рано от началото на следващата година. Това означава (доколкото изобщо може да се вярва на политиците), че поне една година ще имаме кабинет и мнозинство, които ще теглят държавната талига, доколкото им стигат силите. Освен това, след провала с усвояването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост, с най-много опит и шанс да спасят нещичко са екипите на ГЕРБ и донякъде на БСП. А какво ще се случи след това зависи от резултатите. Както казват французите: „апетитът идва с яденето“.
Що се отнася до останалите коалиционни партньори – и те нямат никакъв мотив да предизвикат криза и падане на кабинета. ИТН по принцип имат една идеология – интереса и вече за втори път са в управлението. Социалистите преглътнаха горчивия хап, че ще управляват под командата на Борисов и сега могат да извличат само позитиви. Както се казва – по-мокри не могат да станат.
Здравата логика дотук ме кара да бъда оптимист, че тази тройна коалиция, заедно с подкрепящата ги група на Доган, ще се задържи на власт повече от година, но докога е въпрос за милион долара.
Зареждане ...
