Въпросът зададе в редакцията на вестник „Росица“ Кольо Стефанов, бивш военен, десетина години работил в Инспектората на Общината, след като се пенсионирал. Пиша тези подробности от биографията му, защото те напомнят, че в живота си този мъж сигурно се е срещал с доста тежки случаи, свързани с човешки съдби, които би трябвало да го направят по-устойчив, както казват старите хора “с по-кораво сърце”, но историята, която разказа в редакцията, развълнуван до сълзи, би трогнала всеки, който има сърце.
“Това се случи на кръстовището на улиците “Иван Преснаков” №13 и “Георги Бенковси”. Между блока и моята къща има свободно място и там имаше едно малко котенце. Съседка ми насочи вниманието към него, а то се гърчеше в мъки и болки, вероятно отровено от някой доброжелател. Не издържах и се разплаках, когато видях друго малко котенце, което се доближи до него и го погали, опита се да му помогне. На сутринта, то вече беше мъртво, но още не мога да забравя адските мъки, които изпитваше! Трудно е да се опишат! Явно има някой, който трови животните, чувал съм, че за това се използват различни препарати. Знам, че след написаното от Вас, никой няма да си признае, че го е извършил, но е редно да се знае какви хора има. Всъщност що за човек, може да бъде този, който изпитва удоволствие да убива животни? Те не са виновни, че някой ги е изоставил на улицата. Имат ли сърце такива хора?”, завърши разказа си Кольо Стефанов.
Този въпрос може да се зададе и за хората, които с лека ръка се разделят с кучета, които доскоро за пазили домовете и имотите им. А след това други “уж загрижени” ги тровят както малкото коте, станало повод за този разказ. Той ми напомни и думите на Чарли Чаплин, който казва: ”Който храни гладно животно, храни душата си”.
Това удоволствие изпитваме ние, екипът на в.”Росица”, който се грижи и храни малките жълти котенца и тяхната майка, в района на пазара, вместо нейните стопани, които охотно са се отървали от нея.
Зареждане ...
