Тази година се навършиха 140 години от рождението на поетесата Екатерина Ненчева /1 май 1885 г. в Троян/ и 105 години от нейната смърт /9 февруари 1920 г. в Пловдив/. По този повод Градска библиотека -Севлиево организира творческа среща в рубриката „Непознатият познат“, специално посветена на Екатерина Ненчева и рода Ханчеви. Тя ще се състои на 28 май от 17:45 часа.
„Малко са книгите, издадени за Екатерина Ненчева, и интересът към поетесата е спорадичен и най-често е свързан с годишнини от смъртта или рождението й. Тогава се разказва за тежката й семейна драма… През 90-те години на XX в. интересът към нея е от феминистка гледна точка, чрез вписването й в поредицата творящи жени, повече или по-малко известни. Името й е споменавано заедно с това на Дора Габе, Мара Белчева и Елисавета Багряна. През 1910 г. Екатерина Ненчева участва в антологията на Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов „Българска антология нашата поезия от Вазова насам“. Там ще видим фотографията й, меланхолна и скръбна. Тя ще бъде препечатвана по-късно в следващите материали за нея. Така ликът й на „жена в скръб“, подсилен от черната рокля, съвпада със Славейковото описание на Вита Морена от „На острова на блажените“. Но пророчеството му за тайнствената поетеса от Острова на блажените приляга още по-пълно към настоящата съдба на Екатерина Ненчева – днес „никой от Острова на блажените не знае нищо за нея“… днес няма запазени ръкописи от Екатерина Ненчева, само отделни писма и копия от фотографии в къща-музей „Димитър Димов“ в София, тъй като авторът на „Тютюн“ е бил неин родственик. В родния град на Ненчева – Троян, макар че е споменавана по време на различни културни прояви и изложби в града (последната такава е под наслов „Разговори за жени” от 2019 г.), няма данни за музей или музейна експозиция. Такива няма и в другите градове, в които е живяла. Така че единственото доказателство за съществуването на поетесата е стихосбирката й и публикациите в списания и антологии.
По повод подредбата на експозиция за нея в Народна библиотека през 1995 г. Ана Свиткова, инициатор на изложбата, се опитала да издири лични вещи, запазени у наследниците, но поради втория брак на Харизанов такива също нямало запазени. Днес една улица в София носи името „Екатерина Ненчева“ и вероятно малцина от обитатели й и хората, които минават по нея, знаят коя е била тази жена, кога е живяла, какво е обичала и какъв е бил животът й“ – извадки от статия на Яница Радева, редактор в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Малко познатата Екатерина Ненчева ще бъде представена в краеведската рубрика „Непознатият познат“, защото тя е част от севлиевския род Ханчеви, ще бъде направен и първи опит за генеалогия на рода! „Благодарим за съдействието и помощта на историците от Историческия музей, на историка и краеведа Петко Недялков, на Филип Ханчев и Нели Ханчева“, допълват от Градската библиотека.
Повече за мястото на Екатерина Ненчева в нашата литература и култура ще разкрият гостите: Росица Чернокожева – асистент, д-р в Института за литература на БАН и д-р Кристина Йорданова, главен асистент по българската литература във Факултета по славянски филологии на Софийския университет. За да оживеят стиховете на Екатерина Ненчева ще допринесе Маргарита Цветкова.
„Време е да припознаем житейската и творческа историята на Екатерина Ненчева като част от историята на Севлиево“, убедени са организаторите на литературната среща.




























