Президентът едва ли ще спечели следващите парламентарни избори, но ще бъде незаобиколим фактор в групата на евроскептичните леви сили
ЕВГЕНИ ПЕТРОВ
Давам си ясна сметка, че както всичко в тази разединена държава е спорно и има своите привърженици, и противници, така е и с президента Радев. Той има своите позиции, своите симпатизанти и – разбира се – своите критици.
През последните години ставаше все по-ясно, че Радев сериозно мисли за ролята си в българската политика след като напусне „Дондуков“ 2 и е напълно разбираемо с изявите и поведението си да показва в коя част на политическото поле ще играе.
Вече без сериозен риск от грешка можем да очертаем това поле. Радев заема лявоцентристки, патриотични, евроскептични позиции, обрамчени от умерена до силна доза популизъм. В този смисъл той се намесва на терена, на който сега играят „Възраждане“, донякъде БСП и останалите леви сили и една маса избиратели с не особено установен профил, които клонят ту към МЕЧ, ту към „Величие“, или почти изчезващите ВМРО.
Мнозина анализатори твърдят, че т.нар. „пик“ в общественото недоволство, съчетан с одобрението към Радев е отминал и президентът е изпуснал влака. Още преди 2 години прогнозирах нещо, което малцина допускаха – че в един момент Радев просто може да напусне президентския пост, да го остави на Илияна Йотова, да яхне вълната на общественото недоволство и да се яви на поредните предсрочни избори. Сега повечето коментатори не само, че не изключват такъв ход, но дори го очакват реално. Тъкмо затова си позволявам и следващите прогнози – да, Радев ще излезе „на тепиха“ дали със своя партия, дали с някакво движение, алианс и т.н. Формата е въпрос на най-удачен избор.
Той е физически здрав, в много добра кондиция, натрупал 10-годишен политически опит, имал е достъп до най-чувствителните тайни на държавата, свикнал е да командва. Не само защото е бивш военен, а и защото това е в характера му. Уверявам ви, всичко това е много важно и се взема предвид, когато се чертае профила на един политик на високо равнище.
Българската политика е толкова непредвидима, че всяка прогноза е силно рискована. Но ако за целта на този анализ допуснем по-вероятното, че заедно с президентските избори може да има и парламентарни, в предизборните списъци на ЦИК ще фигурира партия с лидер Румен Радев. Да я наречем формално „3 март“.
Един от най-показателните, бих казал 100-процентови белези за политическите амбиции на Радев беше безуспешният му опит да предизвика референдум за еврото. Не се подвеждайте – Радев е умен и пресметлив човек, той има всичките възможности за правни консултации, включително и на професор Емилия Друмева, бивш конституционен съдия и бивш негов правен съветник. Да не говорим за знаковото напускане от екипа му на Крум Зарков. По личното ми мнение държавният глава отлично е знаел, че никакъв референдум не може да се проведе, както от правна, така и от времева гледна точка. Той просто ясно и недвусмислено показа към какви групи от обществото се е насочил и къде ще търси гласове на бъдещи избори.
Мнозина разглеждат бъдещото участие на Радев в политиката в черно-бели тонове – или ще победи, или няма. А това далеч не е така. Радев наистина ще отклонява привърженици на споменатите вече популистко-патриотарски и евроскептични партии, но няма да ги „завземе“ изцяло. Те си имат своите верни фенове, които са склонни на крайно, дори анархистично поведение и партията на Костадинов им приляга. В същото време появяването на бившия командир на ВВС на предизборния терен със своя авторитет и умереност със сигурност ще повиши интереса към изборите и ще мотивира повече хора да отидат до урните. Формулата за очаквания „спасител“ ще проработи и в този случай.
Така една бъдеща партия на Румен Радев може и да не стане първа политическа сила, но със сигурност ще попадне в едно популистко и евроскептично „семейство“ от партии и бъдеща коалиция между тях не само е възможна, тя е като нарисувана.
Ако трябва да перифразирам принципа, че каквото и да ви говорят, винаги става дума за пари, мога да добавя – и винаги става дума за власт!
Какво остава на десните и дясноцентристки евроатлантически сили? Дали се харесват, обичат, или не, ще се наложи да работят заедно. Една от тези партии печели избори след избори и безусловно е най-голямата и системна политическа сила. Друга част и основни техни опоненти в център-дясното са представителите на градската либерална общност. След толкова агресия и политически авантюризъм техните лидери най-после трябва да си отговорят на въпроса: с Борисов, или с Радев. Веднъж вече направиха грешния избор. Но неволята учи.
Зареждане ...
