ДЕСИ ДИМИТРОВА
Статията със заглавие „Лекар отказал да прегледа дете с дълбока порезна рана на ръката“, публикувана на страниците на в. „Росица“ в бр. 133 от понеделник, стана повод за редица въпроси. Къде е проблемът – в организацията на работата на Спешната помощ или на лечебното заведение, в мениджмънта на отделенията, на болницата или на цялото здравеопазване, в подготовката и компетентността на лекарите или в това колко са дефицитни и претоварени, а може би в етиката и кризата на доверието в здравната система? Отговорите потърсихме от директорите на отговорните институции – Районната здравноосигурителна каса, Центърът за спешна медицинска помощ в Габрово и МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ в нашия град.
Ще припомним, че инцидентът с 6-годишния Мартин, който порязал палеца на лявата си ръка на ламаринена тава, в която стояли дървата за камината, станал миналия четвъртък, около 18:30 ч. Семейството на момченцето веднага отишло в Спешна помощ, където след преглед и по преценка на дежурния медицински фелдшер, бил потърсен ортопедът д-р Митев. Лекарят обаче дал наставления по телефона за превързване на раната до сутринта, когато щял да прегледа детето. Така, с обинтована с марли ръка, отворена и кървяща рана, момченцето било изпратено вкъщи. Оттам близките преценили, че детето трябва да бъде прегледано от лекар и отишли в частния кабинет на д-р Ковачев. Той почистил и зашил раната на ръката на малкия Мартинчо, за който ужасът приключил три часа по-късно.
В коментар за в. „Росица“ ортопедът д-р Митев обясни, че от Спешна помощ най-често търсят него, защото се отзовава най-бързо на повикването. А относно случая, той заяви, че от обяснението на фелдшера по телефона, разбрал че няма увредени структури, т.е. случаят не е ортопедичен, а за шев на кожа, но при чиста рана. По думите му „рана от ламарина, мръсна рана не се шие, няма как да затворим инфекция“ и „в такива случаи се прави вторичен шеф, по-късно, когато раната се е самоочистила“.
Дали 6-годишният Мартин е жертва на лекарско безхаберие или на нефункционална здравна система, се запитахме след като случаят придоби гласност. За коментар потърсихме директора на Центъра за спешна медицинска помощ в Габрово д-р Георги Шандурков, тъй като филиалът в Севлиево е на подчинение на този в областния град. „Ако има по-сериозен случай, който не е от компетенцията на екипите в Спешна помощ, се търси специалист“, заяви той за в. „Росица“. И бе категоричен, че „раната е трябвало да се обработи и задължително да се зашие в рамките на шест часа“.
Наша проверка установи, че до 19 ч. в четвъртък, 23 ноември, дежурен в Общинската болница бил ортопедът д-р Валентин Василев. Т.е. по това време не д-р Митев е бил на разположение. Фактът, че не отропедът на смяна, а него са потърсили от Спешна помощ, потвърждава твърдението му, че най-често търсят него, защото се отзовава най-бързо на повикването.
„МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД разполага с отделение по Ортопедия и травматология от II ниво на компетентност и осъществява дейност по клинични пътеки и амбулаторни процедури“, коментира за в. „Росица“ директорът на РЗОК – Габрово Захари Дошков и допълни: „Изискването за брой специалисти от такава структура е двама, а в лечебното заведение работят трима лекари със специалност „Ортопедия и травматология“. След като състоянието на пациента е спешно и от ЦСМП са потърсили специалист, той е длъжен да се отзове на повикването. Ръководството на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД следва да осигури непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, като при липса на специалист в отделението, следва да има лекар на разположение. Д-р Митев не носи пряка отговорност, а лечебното заведение“.
Позицията си по казуса изрази и управителят на Общинската болница в Севлиево д-р Пламен Цеков. „Д-р Митев не е отказал преглед, а е направил консултация по телефона. От обяснението на ортопеда разбрах, че ставало въпрос за разкъсноконтузна рана, при която не е имало засегнати структури“, бе коментарът на Цеков.
Жертви ли сме на лекарско безхаберие или на нефункционална здравна система!? Споделените гледни точки на отговорните институции доказват, че въпросът е риторичен.
Дефакто къде е проблемът, кой прав и кой крив, така и не става ясно. Явно дупките в здравната ни системата са много. Санкциите може и да стреснат „виновника“ за известно време, но едва ли ще решат който и да е от дълбоките проблеми. А пробойните са до болка известни: недостиг на медицински кадри, заради масовото им заминаване на Запад, ниското заплащане в България, лошите условия на работа с малко екипи и остаряла база, лошото финансово управление и задлъжнялост на болниците, неуспешните реформи в контрола на публичните средства за здраве и недофинансираният здравен сектор като цяло. А най-страшното е, че с всеки ден кризата на доверието в българското здравеопазване рязко спада.
Зареждане ...
