Вие давате ли си сметка какво богатство се крие в старите издания на в.”Росица”? Тук е историята на нашата община, виждам лица на познати хора – някои вече ги няма, но са сложили отпечатък в развитието на града и други, които продължават започнатото. Трудно е да се опише емоционалната реакция на приятел на вестника, който беше дошъл в редакцията на в.”Росица”, за да търси информация, публикувана в него преди 20 години. Той разлистваше страниците на подвързаното издание на вестника от 2005 година и възклицаваше след всяка, на която откриваше познати лица от снимките, информация за събития, които са белязали развитието на Севлиево. “Това трябва да се напомня на нашите съграждани, да знаят кога, какво се е случило”- предложи нашият приятел.
Такава е и идеята на екипа на в.”Росица” – да разлистим още по-стари броеве на вестника, които разказват не само неговата 140-та годишна история, но и вълненията на севлиевци през тези бурни години, записани от нашите предшественици.
Много често в редакцията идват читатели или се обаждат по телефона, за да поискат посочен от тях брой на вестника, защото в него имало информация за близък член на семейството – най-често деца и внуци, за да попълнят личния си архив.
Ще Ви предложим, много интересни и любопитни факти за хора и събития, които е възможно да са свързани и с Вашата лична или семейна история.
Ако вие сте сред тези, които имат личен архив от в.“Росица“, може да споделите какво съдържа той, коя е била първата Ви среща с вестника.
Хартиеният вестник има своя магия – можеш да го докоснеш, да го разлистиш, да го запазиш
ВАНЯ КОЛЕВА
В днешно време, когато почти всичко е дигитално – от снимките до спомените, за мен вестник „Росица“ има една по-различна, по-човешка стойност. Събирам неговите хартиени броеве не само от носталгия, а защото в тях се съдържа нещо истинско, нещо, което не може да се улови напълно през екрана на телефона.
Причината да пазя тези вестници е много лична – в тях са публикувани статии за дъщеря ми, която се занимава с музика и пеене. Всеки път, когато видя името и на страниците, изпитвам особена гордост. Това е чувство, което трудно се обяснява, но лесно се усеща – като топлина в сърцето.
Хартиеният вестник има своя магия – можеш да го докоснеш, да го разлистиш, да го запазиш. С времето той пожълтява леко, ухае на спомени, и точно това го прави толкова скъп. Докато дигиталната публикация изчезва в потока от информация, хартиеният вестник остава като свидетел на един момент, на едно постижение, на една усмивка.
Събирам тези броеве с мисълта, че някой ден ще ги подредя в един малък семеен архив. Ще ги показвам на дъщеря си, когато порасне още, може би и на нейните деца. Ще разказвам как всичко е започнало – с първата и снимка в местния вестник, с първата спомената песен, с признанието и любовта към вокалния и педагог Ценка Горалова-Гъбенска.
Благодарна съм на вестник „Росица“, че отразява и подкрепя младите таланти, защото за едно дете няма по-голямо вълнение от това да види себе си на неговите страници.
За мен това не са просто страници. Това е памет. И благодарение на вестник „Росица“ тя е жива!





























