През месец февурари се навършиха две години откакто Джузепе Русо пое управлението на “АББ България” – клон Севлиево. Австралиец с италианско име, който е работил в заводите на АББ в Китай, Индия, Виетнам, Австралия, а сега и в България. Макар и отскоро в Севлиево, г-н Русо се включи в дарителска кампания за купуване на апаратура за детското отделение на Общинската болница. Как се чувства един австралиец с италиански корени в България? С какво се отличава севлиевският клон на АББ от другите заводи на Компанията по света и какво иска да постигне тук изпълнителният директор на “АББ България” – клон Севлиево Джузепе Русо? Отговор на тези и други въпроси той даде за в.”Росица “, с помощта в превода на Катажина Пенчева.
-Г-н Русо, бихте ли се представил за читателите на в.”Росица”?
-Аз съм роден в Австралия. Името ми е италианско, защото моите родители преди години са се преместили от Италия в Австралия. Горд баща съм на три деца. По-големият ми син живее и учи в Лондон, а другите две учат в университет в Австралия. Работя в АББ повече от 30 години. Международната ми кариера започна в Китай. Следващото ми назначение в чужбина беше в Индия, после във Виетнам. Четвъртото е в Европа и много се радвам, че съм в България. Трябва да отбележа, че след Китай съм работил и в Австралия.
-Вие от две години управлявате АББ-Севлиево. Какво се случи през този период в завода?
-Първото нещо, което исках да променя, е много важно и това е безопасността на всички работници. Да разберат колко голяма е отговорността за безопасен труд и да работят за това. Когато забележат някаква опасност в завода или извън него, да уведомяват съответните специалисти, за да се вземат необходимите мерки.
-Означава ли това, че Вие сте забелязал липса на дисциплина по отношение спазване на изискванията за безопасен труд?
-Не твърдя, че това е въпрос на дисциплина, просто имам чувството, че безопасността на работното място е била на второ място. А аз искам тя да бъде на първо в мислите и действията на всички работници. Това да бъде водещо в работата им.
-Какво отличава АББ-Севлиево от другите заводи по света?
-Първото, което ми направи впечатление е, че английският език е на много по-високо ниво отколкото в другите държави, където съм бил. Харесва ми, че тук хората са отворени за промяна. Никога не отказват да се включат в изпълнението на моите идеи. Прави ми впечатление, че и те правят предложения за подобряване на работата. В другите държави това го няма. Там хората са по-консервативни в това отношение, не са толкова отворени към промяната. Бях впечатлен и изненадан от факта, че тук хората са много директни, когато нещо не им харесва, просто го казват. Те нямат задръжки и съмнения, че ако го кажат, ще обидят някой или ще го разсърдят. Когато нещо е черно, те казват, че е черно и когато е бяло – бяло. В началото ми беше трудно да възприема този начин на общуване, но после разбрах, че българите са възпитани така и аз го оценявам, защото по този начин е по-лесно да се разбере другият човек. Другото, което искам да променя в работниците и служителите, е да разберат, че всичко започва от тях, а не само от мениджърите. Важно е производството и от него зависи всичко останало, което работниците и служителите искат да постигнат. По-рано се разчиташе само на мениджмънта, а аз искам да се разбере, че ако няма качествено производство, няма да има администрация.
-Как постигате тези промени, които искате да наложите?
-Аз не разбирам български и ми е много трудно да разбера какво мислят хората в АББ, какво искат да се промени, какво им харесва, за да продължим да го правим, затова направихме проучване сред работниците и служителите.
-И какво показа това проучване, колко от мненията съвпадат с Вашите очаквания и кои са различията?
-Да, имаше неща, които съм ги очаквал от проучването, но имаше и такива, които ме изненадаха. Изненада ме фактът, че те не са доволни от вътрешната комуникация в завода между мениджърите на всички нива и категорично искат това да се промени. Не очаквах, че от тази гледна точка ще имаме проблеми, но се оказа, че имаме и вече вземаме мерки за решаването им. Много от хората казаха, че искат да се обучават, че искат да получат по-голяма квалификация. А това е много добре, защото показва, че те искат да се развиват в професионално отношение.
-Нормално е, защото тук работят много млади хора..!
-Аз много се радвам, че тук има много млади хора, които искат да учат, искат да се развиват и това ме увери, че “АББ България” -клон Севлиево е добро място за мен.
-Как решавате проблема с кадрите – един от големите проблеми не само за Компанията тук, но и за бизнеса в България? Каква е Вашата политика за задържане на младите хора в завода?
-Да, знам че това е голям проблем, но това, което правим в завода, е да осигурим безопасност на работа, за да се чувстват служителите сигурни на работното си място. Правим доста неща, за да привлечем работници в завода. Едно от тях е, че предлагаме и допълнително обучение на място. АББ много се грижи за обучението на своите кадри и в чужбина. С това искаме да ги уверим, че са на правилното място за работа. И заплатите са много важни, но те зависят от по-високо ниво, но ние се борим да осигурим и това на хората.
-В Севлиево от години бизнесът участва в различни благотворителни кампании. Макар и съвсем наскоро, след Вашето идване в АББ – Севлиево, Вие също се включихте в дарението за детското отделение на Общинската болница. Как оценявате такива инициативи, ще се отзовете ли и на други, които местната власт или други организации организират?
-Инициативата не е само моя, тя е и на фирмата – да помагаме на децата на Севлиево да се развиват и да се подобри за тях животът тук, в града. Освен да развиваме бизнес, ние имаме и други отговорности към общността в този град. Аз приемам като лична отговорност да помагаме на децата, защото те са нашето бъдеще и трябва да се инвестира в тях.
-Как се чувствате в България?
-Когато ми предложиха да работя в България, знаех много малко за вашата страна, затова започнах да търся информация в Интернет. Обичам предизвикателствата и ги търся. Когато прочетох малко повече за България реших, че ще ми е интересно, а вашата азбука и език ще са предизвикателство за мен, както и цялата ви култура.
-И когато вече сте тук, съвпадна ли представата Ви за България, с това, което виждате на място?
-Очакванията ми бяха различни от това, което намерих. Различно, но много ми харесва в България. Пак ще се повторя – това, което най-много ме впечатли, са младите, талантливи хора, с които ще работя. Желанието им да се учат и развиват. И другото, което много приятно ме впечатли, е че по манталитет българите приличат много на италианците. И вие държите на семейството, на децата… Аз съм израснал в италианско семейство, нищо че съм роден в Австралия и оценявам тази прилика. Това също ме грабна тук, в България. Възхитен съм от богатата и древна история на страната ви. Австралия няма такава история, защото е съставена от много народи. Другата голяма разлика, която веднага забелязах е, че когато е сезонът на плодовете и зеленчуците, те са толкова вкусни и нямат нищо общо с тези в моята държава.
-Какво от българската кухня най-много Ви харесва? Как преминава един Ваш уикенд?
-Много ми харесва храната на сач. Аз обичам да се храня и харесвам всичко, приготвено на скара, дори и зеленчуци, които не се правят навсякъде, но са много вкусни. В събота и в неделя с моята съпруга искаме да обиколим колкото се може повече места в България. А, когато имаме повече почивни дни, обикаляме други държави. Желанието ни е, докато сме в Европа, да я опознаем по-добре.
Зареждане ...
