Историческият музей кани на изложба по повод 85 г. от кончината на славния генерал
Историческият музей кани севлиевци и гости на града на изложбата „Генерал Никола Генев – Освободителят на Източните Родопи“. Изложбата е посветена на 85 години от кончината на славния севлиевски генерал, участник в подготовката на Априлското въстание в Севлиевския край, в Руско-турската Освободителна война от (1877-1878 г.) и в почти всичките войни за Национално освобождение и обединение на българските земи. Заради проявената смелост и отлични тактически умения, останал завинаги в Българската военна история с прозвището „Освободителят на Източните Родопи“. В нея ще бъдат представени оригинални снимки, вещи и документи от фонда на Музея.
Димитър Димитров
уредник в Историческия музей
Бъдещият генерал Никола Генев е роден на 18 януари 1856 г. в Севлиево, в семейството на Геньо Колчев и Параскева Попцветкова. Той започва да учи в местното училище, изградено от Хаджи Стоян Николов. В него Никола е един от най-добрите ученици. След като завършва класното училище в Севлиево, Никола Генев възнамерявал да продължи образованието си в Габровската гимназия, но бедността го спира. Той продължава да се самообразова, прочитайки десетки книги. През 1871 г., още ненавършил 16 години, Никола Генев е поканен от севлиевската Община да стане учител в местното училище.
През тези години най-добри приятели на Никола са Стефан Пешев и Йонко Карагьозов. Генев и Пешев започват да издават нелегалните ръкописни вестници „Гайда“ и „Тъпан“. През 1875 г. Никола Генев става член на местния революционен комитет. Под негово ръководство е изработено знамето на Севлиевския комитет от учителките Рада Поппетева и Мариола Иванова. Никола Генев е арестуван и поради тази причина не участва в Априлското въстание. В затвора той е подложен на ужасни мъчения. Бъдещият генерал е освободен от затвора поради липса на доказателства, но с право счита, че престоят му в града не е безопасен и решава да напусне родината.
Видният севлиевец първоначално емигрира в Румъния, а малко по-късно заминава за Одеса. Там той е приет за доброволец в Руската армия и усилено се готви за влизане във военното училище, но внезапно стеклите се събития променят решението му. Русия обявява война на Турция. Руското правителство взема решение за формиране на Българско опълчение. Така вместо във военно училище, Генев влиза в редовете на Българското опълчение.
За огромно негово съжаление бъдещият генерал не успява да се включи в първите сражения с турците поради заболяването си от коремен тиф. След оздравяването си, Никола Генев заминава за фронта. Той участва в славната Шипченска епопея. За проявения героизъм Никола Генев е награден с орден „За храброст“ и е произведен в чин подофицер. Той участва в боевете при Шейново и при разгромяването на турските бандитски групи, действащи в Котленско. След приключването на войната, Никола Генев отново е отличен и получава орден „За храброст“ – ІV степен, втори клас. Той постъпва в новооткритото Военно училище в София и е един от първите завършили офицери. През 1883 г. младият подпоручик заминава за Санкт Петербург, където завършва Стрелковата офицерска школа. След завръщането си в страната, Никола Генев е произведен в чин поручик и е назначен за командир на 3-та дружина от 2-ри Струмски пехотен полк.
Съединението на България го заварва на военни маневри в Шумен. В тези исторически дни Никола Генев току-що е произведен в чин капитан. Неговите войници посрещат радостната вест с нескончаеми възгласи „Ура“.
В започналата Сръбско-българска война от 1885 г. капитан Генев е назначен за командир на Трънския отряд. Неговата задача е да забави с малобройния си отряд настъплението на сръбската Моравска дивизия. Севлиевският капитан се справя успешно с поставената му задача. Той не позволява сръбските войски да овладеят град Трън. С това си действие Трънският отряд успява да спечели ценно време, необходимо за предвижване на основните български сили от южната граница и за допълнителното укрепване на Сливнишката позиция.
Удържането на Сливнишката позиция се оказва решаващо за изхода на войната. За три дни българските бойци успяват да отблъснат настъпващите сръбски части и самите те да преминат в контранастъпление. Никола Генев се сражава със своята Трета дружина на левия фланг на Сливнишката позиция при с. Братушково и допринася за голямата българска победа. След като българските части навлизат на сръбска територия, капитан Генев получава нова задача, да овладее връх Кел-таш. Задачата е изпълнена, бъдещият генерал завладява този връх с открит щурм. За участието си във войната Никола Генев е награден за пореден път с орден „За храброст“ ІV степен.
След края на Сръбско-българската война, военната кариера на видния наш съгражданин тръгва стремително нагоре. През 1887 г. е произведен в чин майор. От 1893 г. до 1900 г. той последователно е бил командир на 2 Струмски пехотен полк, 19 Шуменски пехотен полк и 7 Преславски пехотен полк. През 1896 г. е произведен в чин полковник. От 1900 г. до 1904 г. става командир на 1-ва бригада от 6-а пехотна Бдинска дивизия. През 1904 г. Никола Генев е произведен в чин генерал. Поради разминаване на възгледите му с цар Фердинанд, той не иска повече да служи в армията и подава оставка. Тя е приета и генерал Генев минава в запас.
Генерал Никола Генев обича безкрайно военната служба, но не по-малка е любовта му към неговото семейство. Той сключва брак със своята съгражданка Мария Спиридонова. Генерал Генев е щастлив съпруг и баща. Раждат му се 6 деца – Георги, Параскева, Никифор, Спиридон, Цветан и Величка. Родителите им правят всичко, за да ги възпитат, изучат и превърнат в големи патриоти. Първородният им син Георги постъпва във военното училище и става кавалерийски офицер. Вторият им син Никифор също се готви за военното поприще, но започва Балканската война и той едва 17-годишен се записва като доброволец. За съжаление младият Никифор загива в тази война.
След избухването на Балканската война от 1912-1913 г., Главното българско командване назначава генерал Генев за командир на Македоно-одринското опълчение. На него му е възложено да организира и подготви доброволците за краткото време, с което разполага. Формирани са 3 опълченски бригади, с обща численост 14 000 бойци, които получават и бойно знаме. На 17 октомври опълчението тръгва на поход.
На 2 ноември 1912 г. генерал Генев поема командването на Кърджалийския отряд. Отрядът се спуска по долината на р. Марица. Под ударите на Кърджалийския отряд предните части от корпуса на Явер паша са разбити в битката при Балкан Торес. След голямата победа бойците на севлиевския генерал се отправят към Гюмюрджина и Дедеагач. Следват нови победи на отряда при Фере и Мерхамлъ, които поставят Явер паша в безизходно положение. Той е принуден да капитулира и предава сабята си на генерал Генев. Пленен е целият турски корпус, наброяващ повече от 10 000 войници, 1 генерал, 260 офицери и огромно количество оръжие. Основната част от състава на Кърджалийския отряд е от Македоно-одринското опълчение. Опълченците проявяват невероятен героизъм при овладяването на Западна Тракия и Източните Родопи. Генерал Никола Генев с право може да бъде определен като освободител на Източните Родопи.
През втората фаза на Балканската война генерал Генев отново е командир на Македоно-одринското опълчение. Той получава задачата да спре турския десант на брега на Мраморно море при с. Шаркьой. Десантът започва на 26 януари 1913 г. от 10-и турски корпус, под ръководството на Хуршид паша. В продължение на два дни Македоно-одринското опълчение, под ръководството на генерал Генев, стоически отбива атаката на връхлитащия от морето противник. Накрая Хуршид паша дава заповед за отстъпление. Никола Генев спечелва поредната си славна битка.
Севлиевският генерал участва и в Междусъюзническата война от 1913 г. Той отново е командир на Македоно-одринското опълчение, с него извоюва славни победи при Емирица, Султантепе, Пашаджиково, Дулица, Каменица и Говедарник. За огромно негово съжаление България загубва тази война. След нейния край, Никола Генев отново излиза в запас. Генерал Генев е един от офицерите, подписали протестното писмо до цар Фердинанд против участието на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Той не участва в Първата световна война.
На 12 април 1934 г. генерал Никола Генев почива. Македоно-одринските опълченци, на чието дружество той е дългогодишен председател, носят ковчега му на ръце. Там са и малкото живи опълченци от Освободителната война. Със свалени калпаци те вървят след ковчега на генерала. На гроба му е поставен скромен паметник, но подвига на генерал Генев и неговите славни победи остават завинаги в сърцата на хората.
Зареждане ...
