„За картините на Антон Антонов няма да говоря – те трябва да се гледат, дълго. А после идва тълкуването им. Те са висока класа живопис.“ Така лаконично художникът Милко Божков откри във вторник вечерта изложбата на Антон Антонов в севлиевската галерия „Видима“ и даде възможност на местните почитатели на изобразителното изкуство да разгледат платната на твореца, който гостува на нашия град за четвърти път.
Галеристът Сава Христов запозна с автобиографията на художника. Антон Антонов е роден през 1962 г. в София. Завършва висше художествено образование във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” през 1984 година. Член е на СБХ от 1989 г. Има над 60 самостоятелни и над 40 съвместни изяви в страната и чужбина. Негови творби са притежание на музеи, галерии и частни колекции в страната, както и на частни колекции в Германия, Италия, Гърция, Франция, Белгия, Португалия, Испания, Холандия, Швейцария, Англия, Китай, Република Турция, Република Южна Африка, Япония, САЩ.
От дълги години творецът живее в Дряново. Планинското градче не спира да го зарежда с енергия и вдъхновение. А в платната му като основни, първични образи, възбуждащи инстинкта на твореца, буквално и метафорично се сливат и преливат една в друга женствената красота на природата и тайнствената природа на жената. За таланта и уменията на Антон Антонов открито и с възторг говорят много известни български художници и изкуствоведи, в опита си да опишат с думи неговото творчество.
„Ден след ден ние сме обградени от познати или непознати хора, от среда – наша, за живеене или извън нас, безпристрастен пейзаж. Гледаме, понякога виждаме и тези образни реакции, моментни снимки се натрупват в съзнанието. Ние изграждаме един събирателен образ за „видимото”, едни неотделими, като в литографията, отпечатъци, които именуваме и съзнаваме като „образ” на нещата. Тези елементи внасят в общото различна времева характеристика. Ние сме различни днес от вчера, възприемаме вече пейзажа, познат от нашия прозорец, с нагласата за неговото „утре” и навика, че той и ние ще си говорим или мълчим един срещу друг, или един в друг отново и отново в бъдещите идни дни. Така вътрешният образ, пласт след пласт, е вече образ от някъде, някога и сега едновременно. Всяка картина, творба на изкуството, предизвиква зрителя със символите, които ни водят към една скрита природа на нещата. И го подтиква да разлисти тези пластове, да ги разгледа, опознае, осмисли и преживее, за да може да бъде буден в основното усилие и копнеж за човека – да търси истината.” Така пък разсъждава Антон Антонов, което обяснява защо картините му рамкират живота така – „някога, някъде и сега“.
Първата изложба на Антон Антонов в Севлиево бе през 2003 година и бе организирана от създателката на галерия „Видима“ Ирина Колбасова. Очевидно споменът за това не е избледнял във времето, защото творецът сподели, че иска севлиевци да усещат тази изложба като „пуснато хвърчило по дирите на човек, който не е вече сред нас, но е оставил тази духовна среда – галерията – чрез която винаги ще е с нас.“
Зареждане ...
