МИЛКА ДЕШЕВА
На 19 януари 1950 г. в църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Крушево се извършва едно от последните опела на 50-сет годишния Ганчо Николов. От тогава до сега 70 години крушевските християни са натикани в ъгъла на християнското семейство. Когато тържествен камбанен звън възвестява на целия християнски свят Рождество Христово или Възкресение, а храмове и манастири се пълнят с миряни, за да благославят своя бог, да запалят свещичка за здраве, крушевци се чувстват сиротни, без свой храм. Но това вече е история, а в най-новата история на селото датата 14 юли 2020 г. ще остане паметна с откриването на новия църковен храм от търновския митрополит Григорий.
Послушание, смирение, преданост. Това се открои в посланието на патриарх Неофит пред храм-паметника „Александър Невски“ в Деня на Голяма Богородица. Само три думи, а такава сила се съдържа в тях. Може би те са гръбнака на човешката нравственост. Такива бяха нашите родители, родени в началото на миналия век. И дали защото така са ги възпитали в семейството или защото в училище освен четене, писане, география са учили и Закон Божий и Вероучение. Пък и на църква са ходили по празници, за венчавки и кръщенета. Кой знае?
Няколко инициативни жени от селото, подкрепяни и от кмета инж. Илия Илиев, решават новата църква да бъде отворена на 15 август за всички, които тачат празника. Нищо че нямаше свещеник и света литургия. Но пък имаше краткото слово за житейския път на Дева Мария. Напуснала земния живот едва на 64 години, тя изпълнява посланието на сина си Исус, съобщено й от Архангел Гавраил, да се въздигне в небесното царство и заедно двамата да помагат на хората в трудни моменти и да лекуват техните болежки. Последното й желание е да види светите апостоли заедно и да се прости с тях. Три дни след това Исус Христос, обкръжен от светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера до Гетсиманската градина и затварят входа с камък. На третия ден след нейното успение Свети Тома, който не успява да пристигне навреме преди смъртта й, отива при пещерата, за да й се поклони. Но погребалното ложе е празно, останала е само плащеницата й. Превърнала се в символ на надеждата и спасението, на женското начало, Света Богородица е тачена като покровителка на семейството, на децата и най-вече на бездетните семейства.
Близо 60 човека от селото, както и гости, почетоха празника, запалиха свещичка за здраве и опитаха от приготвените традиционни за празника обреден хляб, жито, баница и сезонните плодове грозде и диня. Едва ли 3-годишната Дария Станимирова и 3-годишният Росен Руменов ще помнят този ден, както и другите дечица, които бяха доведени от близките си, може би за първи път на църква. Но когато притиснала до гърди малката си двумесечна внучка Деница, Еленка Бенева влезе в църквата и лицето й, озарено от пламъчетата на свещите – светна, аз почувствах, че тази църква, нашата църква, ще има светло бъдеще и ще дойде ден, в който кръщенета и сватби ще бъдат не някакво чудо, а реалност.
Спомените от детството. Всеки ги къта като светлинка в душата си. Кандилото е запалено, а баба, коленичила пред иконата на Дева Мария, се кръсти, а устните й шептят нещо… Някога беше нещо обичайно във всеки български дом, богат или беден, да има икона на Света Богородица. После тези икони изчезнаха, захвърлени като ненужна вещ по мазета и тавани. А вярата – тя сякаш беше посипана с пепел. Но остана неизпепелена. И ще се въздигне отново. Защото без Вяра накъде? Пък и двете й сестри, Надежа и Любов, не бива да страдат за нея. 
Зареждане ...
