МАРИАНА ДАСКАЛОВА
На 20 май 1897 г., организираните ловци от Севлиево изпращат писмо под №1 до Окръжния управител, с което го молят да препрати двата екземпляра на устава на учреденото ловно дружество за утвърждаване от Министерството на търговията и земеделието. Отговорът идва на 26 юли 1897 г., като уставът е заведен под №2227. Следва писмо с изходящ №3 от 29 юли 1897 г. до севлиевския горски инспектор: „Съобщаваме Ви, г-н инспекторе, за сведение, че на 14 май т.г. се състави в Севлиево ловджийско дружество под название „Сокол” – пише в книгата на Симеон Симеонов „Ловно-рибарското дружество в град Севлиево 1897-1997 год.” Проучванията на автора сочат, че няма запазен учредителен протокол, като е възможно и да не е имало. Че е бил съставен устав, има сведения, но като документ той не е достигнал до нас.
За председател на ловното дружество е избран Илия Събев Денчев – едър търговец на кожи, един от големите общественици на Севлиево. Ловджийското дружество прави предложения за хайки за вреден дивеч, с което става надеждна закрила на селяните от хищниците, които пакостели в стопанствата им.
Да направят свое дружество, ловците в Севлиево са били подтикнати от вече създадените ловни дружества в страната, както и от появата на Закон за лова от 1897 г. Още на 17 май 1897 г. севлиевското горско управление изпраща Окръжно до всички държавни и общински горски стражари в районите си с разпореждане да следят: 1. Колко билета за лов са издадени в общината през месеца и на каква сума; колко ловджии са посещавали горите през месеца, колко от тях са имали билет за лов и колко са без билети; колко акта за нарушение на Закона за лова са съставени през месеца и на кои членове; колко сюзеня /хайки/ са станали през месеца, где, какъв и колко дивеч е убит; кога е захванало прелетяването на дивеча, кога разплодяването и др.
На 30 юли 1897г. ловджийското дружество дава обявление №6, че уставът му е утвърден и че желаещите да станат дружествени членове трябва да се явят най-късно до края на месец август. Дружеството бързо събира привърженици. Командирът на тогавашния 1-ви артилерийски полк в писмо от 7 август 1897 г., моли председателя на дружеството да им изпрати устава, тъй като някои от офицерите желаят да се запишат за членове – ловци. Следващите години много от имената в списъците на ловното дружество са на офицери.
На 3 август 1897 г., в началото на новия ловен сезон, следва ново Окръжно, този път до кметовете и председателите на ловджийските дружетво в Севлиевски окръг: „Съгласно чл.19 от Закона за лова, всеки, който пожелае да ходи на лов в пределите на княжеството, е длъжен да си извади билет за лов. От това задължение не се освобождават и ония охотници на лов, които се занимават главно с биене на мечки, вълци, лисици”.
Само през учредителната 1897 г. ловното дружество внася в ковчежничеството на Окръжното управление сумата за 125 ловни билета. С всяка следваща година дружеството увеличава членовете си, които през 1922 г. са 243. Ловният билет на Христо Минков Палъзов от с. Горна Росица, издаден на 28 август 1899 г. под №100, се съхранява в Историческия музей в Севлиево.
На 19 юли 1900 г. ловното дружество си купува машинка за стрелба и принадлежностите към нея, за което изпраща на фирмата-производител „Антон Юр Креп” във Виена 94 златни лева.
На 20 юли 1900 г. – на празника на св. Илия, по указание на централното ръководство, се празнува денят на ловците. Всички ловци се събрали в седем часа сутринта и организирано отишли до местността Белия бряг, където с обща трапеза и веселие прекарали деня. Ловният празник става традиция, като се празнува организирано всяка година.
Първоначалната връзка между дружествата в страната осъществява списание „Ловец”, което започва да излиза на 1 август 1895 г., а от бр. 7/1897 г., то вече е орган на ловджийските дружества в България. През1900 г. 83 севлиевски ловци се абонират за списанието.
През май 1928 г., 31 години след основаването, севлиевското ловно дружество има свое знаме. За знаменосец е избран Стефан Везирев, а за асистенти Богдан П. Ватев и Михаил Т. Матеев.
В първите години след 1930 г. ловната организация устройва курс за ловци, пазачи, прави първите проучвания за разселване на дивеч чрез хващане в едни места и пренасяне на други, за развъждане на кеклик и фазан, като от Унгария се внасят фазани „Темебрьозус”. Обръща се внимание на зимното изхранване на дивеча и се провъзгласява дългът на ловеца да хвърля своята шепа жито на гладуващите яребици.
Стига се до въпроса за построяване на ловен дом и събирането на средства. Откриват фонд „Постройка на ловен дом”. През зимата на 1928/1929 г. подготвят вчеринка с томбола и въпреки голямата нужда от средства, дружеството изпраща 1000 лв. помощ за пострадалите от земетресението в Южна България.
На 18 януари 1933 г. се провежда кино-танцувална вечер – вечеринка с томбола, с прожекция на филма „Синът на бялата планина”. В съобщение до кметовете на селата се казва: „Ловците – членове на дружеството, да донесат най-късно до обед на 18 януари заек, лисица или пет яребици.” Не всички се отнасят с нужното съзнание. В с. Крушево например, ловците убиват 11 заека, а не внасят нито един. До председателя на риболовното дружество „Сини вир” в града също е отправена молба – рибарите да уловят известно количество прясна риба в р. Росица и да я поднесат като дар на дружеството за вечеринката. Заедно с дивеча тя ще бъде разиграна на томбола в полза на ловната каса.
На 27 декември 1933 г. ловното дружество изпраща писмо до прославения борец Дан Колов и запален ловец, който е роден в севлиевското село Чадърлии – сега село Сенник, с молба да подпомогне финансово строежа.
На 7 март 1934 г. е сключен договор с каруцарите Христо Тодоров, Трифон Маринов и Нанко Иванов от Севлиево, да закарат за един месец сто кубически метра камъни за градежа.
Първият камък на ловния дом е положен пред очите на много гости и граждани, и на всичките 75 души – членове на ловното дружество, в понеделник, 7 май 1934 г., в 8 часа сутринта. В основите му вграждат акт: „Днес, 7 май 1934 г., се положи основният камък на Ловния дом на севлиевското ловно дружество „Сокол”, с управителен и контролен съвети – председател Асен Каракунев, подпредседател Стефан Райнов, секретар Яко Попов.”
През м. април 1935 г. в Севлиево пристига Дан Колов и още на 18 април дава вечеря на ловното настоятелство. Записва се за член на ловното дружество и дарява 10 000 лева за довършване на Ловния дом, което е най-голямото частно дарение във фонда. Ръководството, водено от председателя Асен Каракунев, посещават Дан Колов в с.Сенник, за да му изкажат голямата си благодарност и да му връчат почетната златна значка на ловната организация, като го провъзгласяват за почетен член на Севлиевското ловно дружество.
Зареждане ...
