МАЯ ГАНЕВА
Градската художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“ е домакин на гостуващата изложба „Златните страници на българската илюстрация. Илия Бешков и учениците му“. Творбите са от фонда на художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен. Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата, като част от националните културни прояви по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
„Днес в Севлиево гостува една изложба с творби на един от колосите на българската живопис – Илия Бешков и неговите ученици. Държа да спомена, че нашият съгражданин Пенчо Кулеков също е ученик на Бешков, а Галерията ни притежава негови творби, макар и да не са илюстрации“, каза в началото на откриването на изложбата директорът на Галерията Васко Василев. Той даде думата на своя колега от Плевенската галерия Мирослав Минчев, който разказа пред севлиевската публика, че идеята за тази изложба възниква преди пет години, „защото се оказа, че имаме чудесна колекция от илюстрации“. Изложбата е показвана във Виена, Братислава и Будапеща, и благодарение на добрите отзиви, които организаторите получават, решават да разширят колекцията и да я представят по начина, по който се представя в мобилната изложба. „Уникалното при нея е, че много рядко могат да се видят оригинални, почти 100 на брой, илюстрации. Ще попитате защо точно Бешков, защото той е първият преподавател в Художествената академия по илюстрация, дотогава такава специалност не е имало. Негови ученици са всички онези български илюстратори, които през 60-те и 70-те години на 20 век извеждат илюстрацията на много високо ниво, не само в България, но и по света“, подчерта Минчев.
Думата бе дадена и на уредничката на изложбата – Антония Караиванова, според която това е миниатюрна, но топла, човешка колекция от спомени от произведения на значими и обичани български графици и илюстратори – Илия Бешков, Иван Кожухаров, Иван Кьосев, Наум Наумов, Никола Хаджитанев, Симеон Венов, Дарина Пенкова, Стоимен Стоилов и Тодор Цонев, работили над оформлението на българска и преводна детска книга, историческа и възрожденска българска литература, световен епос, поезия и български фолклор.
„… Илюстрацията е визуалният посредник между книга и читател. Това посредничество е взаимодействие и допълване между изобразително изкуство и литература. То е общуване-диалог между художника и писателя по страниците на изданията. И художникът, илюстриращ различни литературни произведения, тясно свързва творчеството си с друг вид изкуство – това на писменото слово.
Началото на българската илюстрация е в началото на 20 в. По думите на Любен Гайдаров – едно от големите имена в националната ни книжна графика, тя „започва тихо, без претенции, под крилото на живописта, на декоративното изкуство и на графиката”, разказва Караиванова. По думите й първото поколение български художници, работили като илюстратори, дават добра основа на следовниците си – Борис Ангелушев и патронът на Плевенската галерия Илия Бешков, извеждат българската илюстрация като автономно звучно изкуство и със собствен профил на обучение в Художествената академия – София. Редом с „приобщаването” на този вид печатна графика, важна роля в процеса изиграват държавните издателства, които в края на 60-е и началото на 70-е години на 20 в. създават благоприятни условия за развитието й. Резултат от това са наградите, които нашите художници получават от националните изложби на българската илюстрация и оформление на книжното тяло, така и от международните изложби в Лайпциг, Москва, Братислава, Болоня.
Това, което докосва сърцето, разпалва огнивото; страда дневно и грешно със Софрония Български; разлиства люлякова гора над вито хоро юнашко; обобщава дневни тегоби на слон, мишка, жена в илюзорните строфи за вечност… От заглавието през текста, нашите илюстратори вплитат своя пленителен, незабравящ се свят“, бяха думите на уредника на изложбата.
Зареждане ...
