„Оцеляла струна“ е заглавието на петата и последна засега стихосбирка на севлиевската поетеса Минка Вачева. Между кориците й са намерили място 46 стихотворения, някои от които са посветени на най-близките й хора – на покойния й съпруг, на дъщеря й и внучката, както и на приятелите от литературния кабинет. „Стиховете са разнообразни. Има и по-оптимистични, по-светли стихове, има и по-тъжни. Тези чувства вървят ръка за ръка“, разказва авторката. Тя не крие, че много неща в ежедневието я провокират да грабне перото, но най-вече това е желанието хората да бъдат по-добри, по-човечни, по-смирени в днешния ден, и още – добротата и обичта между хората, за която всички копнеят.
От последната й стихосбирка „Скътано“ минават 4-5 години, време, през което тя не спира да пише, така се събират творби за повече от една нова стихосбирка. Първоначално ги събира в тетрадка, но в последствие решава да ги съхрани в книжка. „Дадох й името „Оцеляла струна“, защото често определям душата си като струна. През многото преживявания в личен план, въпреки всичко, тази единствена струна в душата ми е оцеляла и въпреки всичко издава звуци“, казва още Минка Вачева.
Поетесата е родена в с. Душево. Завършва института за начални учители в гр. Плевен и Българска филология във Великотърновския университет. По професия е учител. Член е на литературния кабинет „Пеньо Пенев“.
Носител е на наградата на бизнессдружение „Севлиево 21 век“ от националния литературен конкурс „Мара Белчева“ през 2014 г. Нейни стихове са печатани в местни и централни вестници. Автор е на сборник със стихове „Неутолена жажда“, написан в съавторство с Петър Събчев и Данаил Данков, както и на стихосбирките „Във възела на двата края“, „Когато листопадите заплачат“, „Споделено дихание“ и „Скътано“.
Оцеляла струна
Ще си взема лъч единствен, лунен.
Ще прогоня старата тъма.
Срещна ли доброто, ще го целуна.
И сама ще стана светлина.
И душата ми – оцеляла струна
в миг ще звънне в студ и тишина.
Ще излитнат скътаните думи.
И ще бликне буйна радостта.
В погледа си бистър на момиче
ще приема цялата земя.
В този свят се научих да обичам.
Само с обич на света живях.
Нищо, че понякога и дума
бе куршум за моята душа.
Не се скъса в огън тази струна.
В огъня роди се любовта.
Зареждане ...
