ДЕСИ ДИМИТРОВА
– Д-р Малинов, защо решихте да се занимавате с медицина, детска мечта ли Ви беше или по-късно осъзнахте, че искате да работите като лекар?
– Майка ми и баща ми са лекари. Те ми очертаха пътя в живота от малък.
– Мисия ли е за Вас да помагате на двойките с проблемно забременяване да прегърнат своите бебета?
– Не започна така, но в крайна сметка така се оказа. И съм щастлив, че това е моята работа. Удовлетворението е голямо, може би по-голямо от всяка една друга професия на света.
– Кога една двойка трябва да се обърне към специалист, ако не настъпва бременност?
– Дефиницията за инфертилитет е 12 месеца непротектирани полови контакти без настъпване на бременност, която да доведе до раждане на дете. Може да са настъпвали бременности, но да са се получавали спонтанни аборти. Когато това е случаят, трябва да са налица два такива, за да се предприемат мерки да не се повтарят абортите. Срокът от 12 месеца важи за двойки, при които жените са до 35-годишна възраст. След тази възрастова граница срокът е 6 месеца, тъй като е необходим по-агресивен подход при диагностиката на проблема, предвид намаляващ яйчников резерв.
– Коя е най-честата причина за безплодието?
– Най-честата ми е трудно да определя, но мога да посоча трите най-чести. Това са непроходими маточни тръби, така нареченият „неизяснен стерилитет“ и все по-често срещаният мъжки фактор. Все повече мъже имат сериозни отклонения в спермограмата. Това се дължи на различни фактори, един от които е възникването на множество професии, изискващи седнала поза в продължителен прериод от време. Едни от пациентите с най-лоши спермограми са шофьорите на тирове и програмистите, именно заради това, че седят на стол в продължение на много часове.
– В кого е по-често причината за стерилитета – в мъжа или в жената?
– В една трета от случаите причините са в жената, в друга една трета – при мъжа, но в останалата една трета се намират проблеми и при двамата партньори. Като в последните години мъжкият фактор зачестява.
– Какво показва статистиката, увеличават ли се случаите на двойки с репродуктивни проблеми?
– Да. Проблемите зачестяват, възрастта на средно статистическата първескиня нараства.
– Българката повече репродуктивни проблеми ли има всравнение например с останалите европейки?
– Този въпрос може да бъде проследен с възрастта на средно статистическата първескиня, ние даваме възможност на различни състояния да не увредят репродуктивните системи с времето. Жената е достигнала репродуктивна зрялост при навършване на 14 години, но в нашето общество, разбира се, тази възраст е недопустима за репродукция. В Гърция средно статистическата първескиня е на 31,2 години. В Англия е на 28 години и т.н. За България тази възраст е трудна за определяне, що се отнася до етническите българи. Както знаем, има примеси на други етноси в България, чиито репродуктивни навици са по-различни от тези на етническите българи, които са характерни с това, че раждат децата си на далеч по-ранна възраст.
– Има ли случаи на вродени аномалии, които не позволяват забременяване и пред които медицината е безсилна?
– Да, има много такива. Съвременни технологии и хирургични техники позволяват опции за лечение, включително и трансплантация на матка.
– До каква степен при безплодните двойки проблемът е по-скоро психологически?
– Не мога да определя, но по-скоро до никаква степен. Съвременната медицина е успяла да открие изключително много фактори, които имат отношение към репродукцията, като тестове за оплодителна способност на сперматозоидите, различни прозорци за имплантация на ендометриума, активността на NK-клетките, различни генетични изследвания при жената и мъжа, нивата на Vit B12, Vit D и много други. Не, психиката не играе роля тук.
– Имало ли е случаи, в които сте се чувствал безсилен?
– Всеки път, когато в кабинета ми влезе пациентка с изчерпан яйчников резерв. Или до такава степен намален, че да вещае лоша прогноза при евентуално ин витро оплождане. Всъщност и в много други случаи, като се замисля.
– Свикнахме ли, че не е срамно да се зачене ин витро? Или голяма част от българите продължават да не търсят специалист, когато става въпрос за репродуктивни проблеми и следват правилото: „Съдбата така е решила”?
– Аз никога няма да мога да разбера предрасъдъците на хора, които мислят че е срамно да се зачене ин витро. Те лежат на някаква плоскост, от която моята ценностна система е лишена. Аз виждам хора, които не биха могли да имат деца БЕЗ ин витро, това е.
– Като че ли малко се знае у нас за това, че репродуктивната медицина не се изчерпва само с ин витро процедури?
– Много добър въпрос, за който нашата клиника може много да каже. Ин витрото, както аз обичам често да казвам, е само част от асистираната репродукция, която е само част от репродуктивната медицина, която е само част от гинекологията. Нашият девиз е „Не ин витро на всяка цена!“. В много случаи, миниинвазивни хирургични технологии като микрохистероскопия и трансвагинална хидролапароскопия помагат за забременяване по бързо, евтино и безвредно от ин витро процедурите.
– Какви възможности предлага Вашата клиника?
– От гледна точка на репродукцията – диагностика и лечение на стерилитет и асистирана репродукция, репродуктивна имунология и клинична генетика – всички аспекти на репродукцията, събрани в едно. От гледна точка на гинекологията – операционен блок, оборудван с лапароскопска кула, позволяваща извършването на всички миниинвазивни операции. От гледна точка на акушерството – женска консултация, фетална морфология и родилна зала.
– Кои са най-големите пречки пред репродуктивната мецицина у нас?
– Високите цени на услугата. Вижте, репродуктивната медицина е високо технологичен процес, който изисква висока квалификация на кадрите, особено асистираната репродукция в лицето на ин витрото. Един опит ин витро излиза приблизително 5000 лева – спрямо средната заплата за България това е значителна цена.
– Успява ли науката да навакса и да отговори на проблемите на бездетните семейства, които се увеличават?
– Определено да, в почти всяко едно отношение.
– Достатъчно ли е това, което държавата прави за семействата с репродуктивни проблеми?
– Повече от достатъчно. Както може би знаете, в България има фонд по асистирана репродукция, който покрива вече до 4 опита безплатно или обща стойност 20 000 лева. Това е значителна помощ. Всеки може да бъде одобрен, стига да има добра причина за ин витро оплождане. Не само това, но и много общини, например Севлиево и Благоевград, подпомагат финансово семейства, които се подлагат на асистирана репродукция. Като цяло има голяма подкрепа от държата, на въпроса Ви – държавата прави повече от достатъчно.
– А как стои въпросът с донорството на яйцеклетки?
– За разлика от мъжа, който е фертилен до края на живота си, при жената не е така. След възрастта от 35 години яйчниковият резерв започва да намалява с бързи темпове, на 40 е вече много намален, а на 45 е на практика изчерпан… и това е оптимистичният вариант. При жени с изчерпан яйчников резерв има два варианта. Първият е да осиновят дете или да родят такова с донорска яйцеклетка. Донорката е жена, която реципиентът никога няма да познава и обратно, всичко става анонимно, както се ръководи по наредба. Донорката се стимулира, яйцеклетките се изваждат, оплождат се със сперматозоиди на партньора на реципиента и се връщат в матката на реципиента.
– Колко бебета са проплакали благодарение на вашата намеса?
– Много, не си водя статистика. По-точно си водя, не съм подготвен да отговоря моментално.
– Къде се крие Вашият ключ към успеваемостта на ин витро процедурите?
– В индивидуалния подход към пациентите. В нашата практика няма стандартен подход, поведението се определя спрямо всеки пациент поотделно. Отделяме повече време в разговор с пациентите, които често пъти са в лошо психологическо състояние. Те са подозрителни, неуверени и раними. Императивно е да се осъществи контакт с пациента с цел изграждане на доверие, което е ключово за успеха на процеса.
Зареждане ...
