ДЕСИ ДИМИТРОВА
– Проф. Стоянов, какъв е реалният образ на Апостола, който откривате при Вашите изследвания?Захари Стоянов, Иван Вазов, Стоян Заимов и още много други героизират Карловеца – превръщат го в абсолютен, непостижим идеал. Кой е в действителност Васил Левски?
– Това е най-страшното сторено с личността на Левски. Абсолютният и непостижим идеал е ненужен. На нас като хора ни е нужен достижим идеал. А идеите на Левски са напълно достижими – „свобода и чиста република“, държавата да бъде „храм на истинната и правата свобода“, чорбаджилъкът да отстъпи на „съгласието, братството и съвършеното равенство между хората било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било“, “всички да бъдат равни пред законите”… – какво непостижимо има в тези идеали? Но на кого от управляващите е нужна такава държава?
Васил Левски е една изключителна личност от Българското възраждане, който създава Вътрешната революционна организация и защитава до края на живота си републиканските си идеи. Неговият девиз е „свобода и чиста република“. Това той написва със собствената си ръка и този девиз е много по-съдържателен от всичко, което му се приписва. Защото, за да има „чиста република“, трябва да има свобода. А такава република в България никога не е имало и навярно няма да има и вбъдеще. За мен Левски е личността, при която думите и делата са едно цяло. Той заявява – „Аз съм посветил себе си на отечеството си от 61-во лято да му служа до смърт и да работя по народната воля“ – и го казва, и го прави, и го изпълнява докрай, без остатък. Колко политици биха направили това днес или колко го направиха след него в свободна България?
– Мислите ли, че е възможна в днешно време такава саможертва като на Левски в името на България?
– Днес подобна саможертва не би направил никой, абсолютно никой! Политиците се стремят към властта с една единствена цел – да се облагодетелстват. Знаете ли колко хора мизерстват с много малко пари на месец? За кого мислят „народните избраници“ – за хората или за собствения си джоб? Нека всеки си отговори на въпроса сам. При това положение кой от т.н. електорат ще жертва живота си като Левски? И за кого да го жертва – за тези, които го крадат и принуждават да живее в мизерия? За тези, които доведоха държавата ни до положението на най-бедната, най-мизерната, най-корумпираната, най-жалката държавица на Европейския континент?
– А съпоставими ли са възгледите на Левски с идеята за тази Европа, която се опитваме да постигнем днес?
– Левски казва следното: „От нашите собствени задружни сили зависи да бъдем равни с другите европейски държави“. Т.е. – от нас зависи, а не от тях! И това го казва през 1871 г.! От 1879 до днес, нито един политик не успя да прозре и разбере мисълта на Апостола. Защото, за да я разбереш и отстояваш, трябват усилия, трябва борба, трябва постоянство. Колко по-добро и доходоносно е послушанието – вчера пред едни, днес пред други, утре пред трети… „Преклонената главица остра сабя не сече“, но това носи дивиденти, носи келепир – би казал един Алеков герой.
– Не се ли притеснявате, че заради твърденията си за Апостола може да бъдете заклеймен?
– Кому са нужни измислените сцени, изрази, безсмисленото героизиране на Апостола, сравненията с Христос или Хус. Васил Левски не е нужен на българите като идол, а им е нужен като човек, като личност, като пример за подражание. Мисля че хората разбират за какво идва реч и няма за какво да ме заклеймяват, освен за това, че казвам истината. А за истината християнската църква е изгорила на клада в буквалния смисъл на думата такива учени като Коперник, Хус… Без истината обаче ще вървим надолу не 25 години, както е до този момент, но още много по 25. Нека българинът си избере какво иска.
– Кауза ли е за Вас Левски?
– Не знам дали за мен Левски е кауза или не, но знам, че той е необходим на българите като жива и действена личност, като подражаем пример, като достижим идеал. А как ни го представят в повечето случаи – като светец с нимб на главата – безгрешен, всеможещ, всезнаещ – т.е. почти като Христос. Такъв Левски не ни трябва! Той е направил твърде много, за да му приписваме и онова, което не е негово. Ако искаме да го унищожим напълно, е достатъчно да сложим нимб на главата му и да го канонизираме за светец. Не си ли задаваме въпроса какво би помислил за всичко това Левски, „ако ни гледа отнякъде“? „Толкова ли е незначително това, което съм направил, че ми приписвате неща, за които не съм и помислял“? Ни биха ли се срамували българите от такъв въпрос на Апостола?
– За каква България мечтаете?
– Мечтая за България, която да бъде храм на истинната и права свобода, както мечтае и Васил Левски, но знам, че никога няма да я има тази България. И въпреки всичко си струва човек да помечтае! На младите хора ще подскажа до какъв извод са достигнали римляните – „Там, където ти е добре, там е Родината“.
Осъзнавам, че патриотарите ще се възмутят дълбоко от тази сентенция. Ами, господа крадливи и корумпирани „патриоти“, направете така, че на младите хора да им е добре в България и те ще повярват, че това е тяхната Родина? За да видите какво ви очаква, господа „бизнесмени“, прочетете „Малкият принц“ на Екзюпери, ако не сте чели тази „малка“ книжка за „големи“ хора. Ако вървите по избрания път, господа „бизнесмени-олигарси“, в един добър ден на „планетата“ България няма да остане дори един плъх като ваш „поданик“. Знам, че няма да разберете написаното, може би и трудничко ще го прочетете – там няма „миски“, модели, няма даже „магистралки“. Но знам, че ще има и такива, които ще разберат. И докато има такива, разбиращи, ще я има България, но те са на изчезване… неотклонно и безвъзвратно!
Зареждане ...
