ДЕСИ ДИМИТРОВА
– Краси, имаш една страст, мисия – събираш народни песни във фолклорна съкровишница? Откога и как се роди тази идея?
– Както е казал народният певец Йовчо Караиванов: „Българската народна музика не е проста и не е за прости хора“. Така се получи и с мен – да я слушам от много малък, да събирам автентичните народни песни и инструментални композиции и да ги предоставям на тези музиканти, които поискат някое определено произведение.
– Колко песни имаш като архив?
– Преди година последно се рових в архива с народна музика и се оказа, че разполагам с над 20 000 записа. Разбира се – 90 % от тях са „старо злато“.
– Имаш ли предпочитания, песните от коя фолклорна област харесваш най-много? С какво според теб е чаровна всяка една от тях?
– Всяка фолклорна област в България има своето очарование и специфика в изпълненията. Запитали една майка, която имала три деца – кое от тях ти е най-драго? Тя отговорила: – И трите. Нали са ми мои рожби! И затова не мога да кажа кой диалектичен и изпълнителски регион от народната музика предпочитам. Но все пак – бих дал следният отговор: Родопски и Тракийски. Родопските са трудни за пеене, според диалекта им, но са лирични. Там се изисква глас, както и при Тракийските безмензурни песни.
– А коя песен те кара да настръхнеш?
– Песента, която настръхвам всеки път, като я слушам – това е:
„Яничари ходят, мамо,
от село на село,
мъжки рожби вземат, мамо,
яничари правят.
Взели, кого взели, мамо,
взели Стоила,
а Стоил си беше, мамо,
едничък на майка.
Плакала е много годин
Стоилова майка,
все за Стоил тя си мисли,
дребни сълзи рони.
Плакала е много годин,
три пъти по седем,
коси вече побелели,
очите й изтекли…“
Тъжна песен, вплела историята на народа ни, изпълнявана от Иван Пановски от Северна България, представител на Северозападния регион – с. Борован.
– Ти самият пееш ли народни песни?
– Пеех не само народни песни, но и стари градски и естрада. Бях и в училищен хор за школувано пеене, ръководен от покойната вече Руска Медарева. Тя ме откри като певец. После вокална група „Хармония“, тържества и т.н. А вече пет години се изявявам само в компания (смее се). Динамиката на живота си казва думата!
– Харесват ли ти песните на гениите от нашата – Северняшката фолклорна област? Умее ли да цени днешното поколение творчеството на великите Борис Машалов, Мита Стойчева, Иван Пановски, Марин Иванов, Лалка Павлова, Марин Дудински и много други, родени на север от Балкана? Имаш ли ти някоя любима от техните песни?
– Да, обожавам ги. Има едно завръщане към народната песен и танц, което ме радва. И на конкурсите виждаме и чуваме – излизат доста таланти, а и зачестяват севлиевските дарования. Яд ме хваща понякога, че не се изпълнява автентично, а насочеността на ритмите и изпълненията, които в момента чувам и виждам, са прекалено осъвременени. За музика е позволено, но за песен – не. Текстовете и музиката си имат своите закони. Не може да изпълняваш северняшка песен с тракийски ритъм. По този начин се бъркат слушателите и любителите, че и професионалистите най-много.
Всички имена, които изброи по-горе – и Мита, и Борис, и Марин, и Лалка, много повече са, но те оставиха толкова песни във фонда на радиото и телевизията, че заслужават изпълненията им да звучат по-често. Имат известни и неизвестни такива. Моят съвет към младите, които се явяват на конкурси – учете неизвестните!
– Творчеството на кои певци най-трудно си намерил? И по какъв начин точно събираш песните?
– Най-трудно намерих записите на народната певица от Граовско – Радка Алексова. Тя има не пет-шест песни, които са качени в интернет, а над 200 записани. Това е един цял живот – едно творчество, от народа – за народа.
Песните ги събирам от малък, т.е. 10-годишен бях – тогава бяха плочи, после касетки, видеокасети, дискове, мр3-ки. Всички записи от плочи и касети ги дигитализирах с помощта на приятели на фолклора от цяла България, за което им огромно благодаря! А сега записвам и по други начини (смее се).
– Можеш ли да кажеш коя е най-старата песен в архива ти и кой е изпълнителят й?
– Да, притежавам най-старите изпълнения. Едно от тях е на Вълкана Стоянова – 1936 г. е първият й запис, като 14-годишна – песента „Димитър кара гемия“. Имам и много други, но Вълкана си е Вълкана. Така казва Стоян Варналиев, най-добрият й ученик, а вече и един от най-големите народни певци на България. Той запази стила й на изпълнение. Доста се отплеснах (смее се).
– Какво е за теб фолклорът, какво ти носи?
– Фолклорът, песента, танцът ми дават пълно зареждане с енергия. Надявам се и за другите да бъде така – било изпълнители, било слушатели. Музиката ти дава това, което хора понякога не могат…
Костадин Гугов в едно интервю каза следното: „Обичайте народната песен и я пазете!“
– А има ли друга песен, която заслужава да бъде изпратена в космоса?
– Много са. Безброй са. Все хубави, все носещи наслада. Давам няколко примера: „Мама Елка буди“ на Борис Машалов, „Изпровикна се Стоянка“ на Мита Стойчева, „Майстор Манол“ на Олга Борисова, „Прощавай, либе Петрано“ на Недялка Керанова. Много са – и 100 дни да говорим, пак не можем ги изреди всичките.
– Според теб изучаването на народни танци трябва ли да бъде част от задължителната подготовка по физическо възпитание и спорт в училище?
– Абсолютно съм съгласен! Едно време учехме Дайчово, Еленино, Ганкино, Право, Копаница, Ръченица. Началото е важно, защото какъвто старт се даде – такъв би бил и завършекът. Нужно е да присъстват в училище, а и за младите е голяма радост да играят, поне така усещам и се радвам с тях.
– Какъв е начинът фолклорът да влезе в сърцата на младите? Например като „Притури се планината“ с модерен аранжимент или в рап песен?
– Аранжиментите могат да бъдат както и рап, рок, хип хоп, всичко, но да бъде изпята песента в традиционен стил. Има добри попадения и нека продължават!
– Смяташ ли, че попфолкът силно заглуши автентичния фолклор, или двата стила може да „съжителстват“?
– Не могат под един покрив да съжителстват добро и зло! Все едното надделява.
Същото е като сравня поп- фолкът, който предоставя лъскави клипове, но текстът – глупост, или пък клипът. А за фолклора ме е яд, че много певци и певици пеят без носии, а се виждат по-честичко деколтетата. Народната музика учи на мъдрост – не е порно!
– Много ли са неизвестните песни, създадени от народа, които не са записвани или издавани и разказват за някакво събитие от историята ни? Вече не по-малко от 150 години у нас са събирани фолклорни произведения. Богати ли сме духовно, благодарение на нашия фолклор?
– Много са, чакат, драги читатели, още над 200 000 песни да бъдат изпяти, преди това – разучени. Толкова много сборници, толкова материал, толкова текстове. Всичко чака новите откриватели. Българите сме богати духовно, но материалните принципи за съжаление надделяха при повечето от нас. Станали сме мързеливи, а толкова много работа има. За лев работи, без лев не стой! Дано станем този народ, който сме били преди! Но всичко започва от мен, теб и нас!
– Какво трябва да се направи, за да оцелее българският фолклор?
– Да се учи, да се играе, да се обича с цяло сърце от всички!
– Какво от живота и традициите в миналото може да пренесем в сегашния?
– Всичкото добро, което са изляли от душата си старите българи!
– Да си събирач на народни песни ли е твоята мисия, докога ще продължаваш?
– Ще продължавам, докато мога, докато остарея! Разчитам на Бог. А младите мечтаем много – стига да са хубави и стойностни идеалите, които следваме! На читателите пожелавам да слушат стойностна народна музика! В нея има лек!
Зареждане ...
