Да направим България отново достойна!

Приемането на еврото не може да бъде цел, тя е средство за постигането на целта, която за съжаление още не сме определили

ЕВГЕНИ ПЕТРОВ
специално за в. “Росица”
Плахо и предпазливо започвам да си мисля, че в държавата нещо взе да се случва. Изминаха първите 100 дни на правителството и по традиция премиерът направи преглед на свършеното дотук. Нещата са познати – приети програма, бюджет, 25 постановления, 10 пъти повече решения и оцеляване при 2 вота на недоверие. С последните не бих се хвалил, защото бяха достатъчно безсмислени.
Извън това, обаче, нещата сякаш започваха да се случват. Първата причина за моя оптимизъм е решителните действия по спасяването на парите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това са милиарди, които засягат всеки от нас и нашето всекидневие. Изобщо ние милиардите вече за нищо ги нямаме. Тук управляващите загубили един, там два, при договора с „Боташ“ май бяха 4. Други 4 потънаха около КТБ… А само преди десетина години да не усвоим 100 милиона евросредства ни се струваха края на света и скандална безотговорност. А сега – ще строим Белене, няма да строим Белене, но така или иначе вече платихме 3 милиарда. Да не изброявам всичко, че ще вдигнете кръвното. Преди по-малко от месец се заговори за голяма инвестиция у нас от най-мощния отбранителен концерн в Европа – “Райнметал”. Заявката даде Бойко Борисов след среща с Армин Папергер, изпълнителен директор на компанията, като стойността на инвестицията е над 450 милиона евро, стотици работни места и сериозен престиж.
Правителството подписа договор с „Шел“ за сондажи в Черно море за търсене на газ в изключителната икономическа зона на България. Покрай това се възобновиха дебатите за търсене на шистов газ на сушата при доказани количества от този важен енергиен източник.
От три места, включително и от изявления на президента се разбра, че интензивно се водят разговори за строителство на гигафабрика у нас – огромен център за изкуствен интелект с огромно потребление на енергия и неизчислими ползи за страната ни.
Преди няколко дни министърът на транспорта Гроздан Караджов подписа (най-после) договор за 1 милиард за 35 електрически мотрисни влака. Най-после, защото БДЖ заприлича на непочистено ремарке за превоз на добитък.
Ето защо съм оптимистично настроен. Защото на фона на 4-годишното буксуване в калта, нищо не се случваше. И сега усещането е, че иначе обичайната работа и усилия на едно правителство сега ни изглеждат като голямо постижение.
Тук е мястото да се върна към първия си коментар, който имах честта да напиша за „Росица“. Неговото заглавие беше „Върви ли България към оздравяване?“ и след 2 месеца мога да дам утвърдителен отговор и да потвърдя позицията си – че е жизнено необходимо правителство с парламентарно мнозинство, което да носи отговорност за действията си и да бъде мотивирано да успее. Тогава писах и за един от най-големите проблеми на непрекъснатите смени на кабинети, министри и избори през 6 месеца – апатията и страха у институциите. Сега, след трагедията със Сияна и обществения гняв, че така повече не може, поне пряко засегнатите – МВР и МРРБ чрез АПИ показват видима активност и усилия в борбата с пътните инциденти. Но това е само върхът на черния айсберг.
Така стигаме до основната задача на това правителство – приемането ни в Еврозоната. Съзнателни, или не, заради некомпетентност, или заради гръмки лозунги, тази задача от много години бе поставена като основна цел. И дори най-върлите опоненти на кабинета и основно на ГЕРБ от „Промяната“ кротуват поне до приемането на конвергентния доклад.
Не, уважаеми, приемането на еврото не може да бъде национална цел, в каквато я превърнахте. Тя е средство, да, основно и важно, но средство за постигане на целта. Проблемът е, че нямаме национална цел. Както между другото нямаме и национален идеал. Никой не казва освен познатите и най-често изтъквани предимства какво ще последва след акто започнем да плащаме в бакалията с евро. Каква национална цел преследваме, когато седнем на масата с финансовите министри в Еврозоната, примерно? Какво точно искаме – да се превърнем в държава с модерно и чисто земеделие и заедно с това територия на Изкуствения интелект, на високите технологии, или пък на туризма, чистата природа и върхови технологии, енергиен и газов хъб и т.н.? Или в приблизителен период да се изравним по стандарт на живот със средноевропейския и 20-годишен план как да го постигнем?
Е, ако заглавието ви се струва леко „крадено“, то донякъде имате право, ако ви прилича на призива на Доналд Тръмп: „Make America great again“ (Да направим Америка отново велика).
Аз съм по-скромен, но ми харесва една националната цел като: „Да направим България отново достойна“.
Защото сме достойни хора, просто в тая държава прекалено много се краде и има прекалено много политика. Бих рязал с флекс и от двете.